И, разбира се, веднага си я взех.
А с отварянето – имам страхотна памет за книги, снимки, картини – спомените се върнаха.
„Три приказки” – Вениамин Каверин, „Народна младеж”, 1963 година.
Каверин е известен писател – харесвам неговата „Двамата капитани” Има и добри екранизации – филм и сериал.
Първата и третата приказни повести не са нещо особено.
„Пясъчният часовник” – разказ за един пионерски ръководител, който има странно поведение и децата Петя и Маша /герои и в следващите приказки/, разкриват причината и измолват от Феята на доброто поведение да прости грешките на някогашното лошо дете.
Третата – „За Митя и Маша, за веселия коминочистач и за майстора Златни ръце” – е своеобразна алегория на сблъсъка с Хитлерова Германия.
Дори Кашчей Безсмъртния /писан Кошчей/ е нарисуван като Хитлер с мустачки и перчемче, а брат му в типично бюргерско облекло от 30-те години.
Най-интересна ми беше втората приказка – „Много добри хора и един завистник”. Преди всичко с изградените образи на различни хора – пълноценни, колоритни /да кажа само – аптекарят е добър човек, но от страх може да причини мъка, свраките са пустоглави, но искат да помогнат – ако запомнят какво и т.н./.
С две думи – потърсете я. Не очаквайте много, но не е и малко. Доброта и искреност.
Заслужава си четенето!
genek 