Прав е бил колегата в „Еклесиаста“. Знанието натоварва. А безграмотният е щастлив – светът е това, което е, промени не му трябват, идеи не тормозят мозъчната клетка, каквото ти кажат, това е ист
Срещам познати. Всъщност, аз си пия английския чай /само с лимон, без други дивотии/, те ме виждат. Щото със зрението нещо… Абе, разпознавам хората, не ги познавам. И всички жени са хубави. Преди да се разприказват…
Пия си английския чай и зяпам. Мястото е стратегическо – виждам две пресичащи се централни улици. И си почивам – гледам хората, представям си какви биха могли да са, какво ги вълнува, как живеят. С две думи –минават пред мен цели романи, че и епопеи.