/Пиер-Огюст Реноар – „Разговор с градинаря“/
Ни е горещо, нито студено. Не ме кисне дъжд, не ме замразява сняг, не ме пържи в собствен сос врящо слънце.
Време за отдих, за забавления, за малки радости.
ЗЛАТНА ЕСЕН
Вашият коментар
Архив по месеци: септември 2020
БЪДЕЩЕТО НА САМОТНИЯ ЧОВЕК
Урсула фон дер Лайен – бясна, с нервно тропаща по катедрата дясна ръка, наруга поляците в ЕП. Някои региони, разбирате ли, си позволили да забранят проявите на ЛГБТ-ътата. Всякакви маршове и паради на победата, моля ви се. „Зона, свободна от ЛГБТ, противоречи на хуманните ни ценности и няма място в нашия съюз“ – заяви истерично женичката.
КРАТКИ
„КОГАТО ЧАСОВНИЦИТЕ СА СПРЕЛИ“
Почивах си аз в Бяла Слатина, но едновременно с това поработвах. И, тъй като попаднах в библиотеката на брат ми, рекох да ви покажа някои негови книги. Към които аз лично се отнасям със скептицизъм, а често и с презрение, но той купува каквото зърне. И най-често после не им обръща внимание – все пак, интелигентен човек е. Макар инженер…
ИЗПРАЩЯВАНЕ
Борисов изпращя в поредна шизофренична логорея: „Много пъти съм изяснил как коварно неговите хора, най-близкото му обкръжение, по един много елементарен начин с една прекрасна госпожа, която дойде и нащрака в мое отсъствие всичките тези работи… Грешката им беше, че пуснаха клипа, в който се снима спалнята, къщата, сервизните помощения в мое отсъствие. Ако е имало пари, злато, диаманти в едно чекмедже… Същото със записите – някой записвал, пущал нещо незаконно. А неговите записи, в които той хъка, мъка със смс-ите и прикриването на проверка са със законни специални разузнавателни средства?! Като говорим за едните записи, да говорим и за другите. Полза има ли от това? Не! За мен случаят е приключен, взел съм си поуката…“
ВСИЧКОСЕ ПРОМЕНЯ
НА СЦЕНАТА НА ЖИВОТА
Седя аз на пейката и си мисля – имам тоя лош навик. Макар да знам, че колкото по-малко мислиш – толкова си по-щастлив. А най-щастлив на майката Земя е идиотът. Седи на счупена щайга, заметнат със скъсан чул, дъвче парче плесенясал хляб. И си представя, че е на златен царски трон, наметнат с алена мантия, яде пуйка с портокали.
СТАРЕЦЪТ
Спря пред стената и се загледа в електрическия ключ. Време беше да ляга, но някак си не му се спеше. А от съня не се оплакваше. Чудеха му се познатите – обикновено старите хора спяха малко. Пък той – поне три пъти през деня дремваше нейде по половин час, вечер след 22 часа заспиваше. Въртеше се, наистина, но все пак затваряше очи сравнително бързо.
genek 