
/Джон Констейбъл – „Царевично поле“/
Послеслов в началото.
Писан в неделя вечер.
Борисов е обявен за болен. Не заразен, не контактен, а болен Най-после се сети за алиби…
Старият полковник видя проблем… Не, той винаги и навсякъде виждаше проблеми. Особени проблеми, важни проблеми. Ту дъщерята донесла не точно искания хляб, ту объркала какво месо да купи, ту намерила време да ходи на работа, когато Старият полковник се е сетил за някоя случка от фройдисткото детство и няма кому да я разкаже.
-Така, така, така … – замислено рече капо ди тути капи, припали пура от поднесеното му огънче и замислено пусна облак дим – Значи, казвате, че той заминава за Азия… Ето възможност да го отвлечем. Сами знаете, че тук полицията ни дебне, че всяка наша крачка е под наблюдение, че най-напред нас ще задържат, ако той изчезне … Даааааа, не бива да се изпуска шанса! Та през кои страни казахте, че ще пътува?