Още една малка, тънка, в меки корици книжка. За мен с неизяснен характер – битови истории ли, натурален хумор, реалистични разкази ли…
Общо взето – харесвана от мен заради лекотата на четенето, приятните сюжети, колоритните и реалистични герои…
„Тук да си остане“ – Ганчо Краев, „Български писател“, 1965 година
Една от тия простички история – комшии, прелез между дворовете, спокоен приятелски живот. Нелепа кавга, преграждане, война. Гергьовден, масова трапеза, сдобряване…
И – Какво толкова? – ще каже някой. Ами – нищо особено. Живот. Което именно е хубавото в разказа. Истиснки живот, истински хора…
Заслужава си четенето!
Страници: 1 2
genek 