– Ииии, бе тате, аман от твоите измишльотини! Знаем го това, и госпожата в детската градина още ни го е разказвала…
Но все пак грабнали снопа. Опитал най-големият с една пръчка – не се чупи. Гъне се, но не се чупи. Пробвал вторият, третият се напъвал…Нищо! Пръчката устояла.
Тогава царят рекъл на най-големия да вземе снопа. Оня се напрегнал, обаче снопът веднага леко и бързо изпраскал и се счупил.
Зяпнали синовете.
– Те това е народът – рекъл царят – Поотделно не можеш ги убеди в нищо, ама вкарай ги в стадото… И веднага са твои… Дръжте ги в тълпата, синове мои, не им давайте да мислят поотделно… А после ги обвържете с няколко здрави обещания и надежди – и стават на чудесна метла, с която можеш всичко да замиташ след себе си…
Изпращане
Гара. Влакът е атакуван от купища пътници – с чанти, куфари, торби, раници…
Групата се приближава.
Начело е бабата. Не й се тръгва, иска да остане още някой ден при любимата дъщеря и още по-любимото внуче, но… Оня проклет дъртак я чака трети ден на сандвичи…
До нея е дъщеря й. Направо й се плаче. Мама е била седмица на гости, изчистила е всичко, изгладила, измила… И така хубаво си приказваха, толкова клюки научи, толкова оплаквания изля за смитаняка, дето навремето се излъга да я вземе…
Край баба си, хванало я за ръката, с поглед впит в нея, подскача внучето. И то не иска милата баба да си тръгва. Всеки ден му купуваше я шоколад, я сладолед, днес направо тортичка донесе…
Около тъжната компания, грабнал в ръце два куфара, преметнал през рамо чанта, щастливо подрипва зетят…
genek 