
/Стефан Прокопиев – „Зимен пейзаж“/
Сви студ. Сутрин излизаме с песа оборудвани със специално облеклро. Неговото – на мен кой ще ми купува нещо подобно. Аз съм си с калпака, якето и бойния домашен анцуг. Над него – дебелия пуловер.
Върна се Борко от строежа, удари една ракия, хапна, придружавайки манджата с две бири, сетне го напъна изкуството и надраска три стихотворения и една поема. Можеше и повече, но изгуби маса време да поправя правописните грешки в тях. Не, че го бъркаше дали се пише овца или уфсъ – той беше свободомислещ млад човек, знаеше, че езикът търпи промени, та защо да не го оправи по своето виждане в тъмното, ама…