– Абе, комшу, каква беше снощи тая дандания у вас, пак ли внуката купон вдига?
– Остави се – казва Митето – от седмица все това приказваше. Дъщерята, майка му де, казва, че не дава, че пак ще пият пушат, натискат се по стаи и коридори, а той се хили: „Мамо, завистта е лошо чувство! Не бой се, знаем как се раждат децата!“. И я успокоява, че сексът свирепствал само в Китай.
Кимам и вадя втора цигара, замислям се, пък я връщам в кутията:
– Мите, те знаят как се раждат децата, но не знаят защо. И по-лесно им е. Едно време викаха, че всеки мъж трябва дом да построи, син да създаде, дърво да посади. А сега наведнъж дърво садят и син гледат…
– Абе, остави се – вика Митето – Нашият вчера реши на работа през лятото да иде. Детско-юношеската библиотека търсела нов барман…
– Даааа – проточвам аз – Мите, днешните млади са други. Вече посрещат момичетата по дрехите, а изпращат до вратата. И са щастливи, щастливи… Имат повече отговори, отколкото въпроси. Дай им да епилепсират в заведенията, но да не мислят.
Митето показва група ученици, зяпнали билборда с рекламата:
– Ама не знаят и да говорят, бе! Нашият все с рекламни лафове се измъква. Викам му оня ден: „Я, дядовото, речи нормално как заекът срещнал лисицата.”. А той я кара по телевизионному – „Тя е рижава и хищна. Той е бърз и пухкав. Вижте какво става при срещата им”…
– Мани, мани! – казвам му – Слушам вчера през панела двамка в съседния вход как се договарят. Няма любов, няма цуни-гуни. Тоя направо й нарежда: „Я се събличай!”, а оная му отговаря : „Ама след теб”. Онуй момче май се пообърка и пита: „Защо след мен? Защо?”. И мацката направо ме уби: „Ще се съблека именно, ако има защо”.
А Митето туря точка на проблема:
– Нов свят, нови нрави, нови лафчета. Абе, ако Пепеляшка беше днес на купон – с рекламна цел знаеш ли що обувки щеше да пръсне?
И пак се замисляме. Дали, защото сме наясно, че дори да намерим обувка, няма да знаем какво да я правим?
genek 