СЕВДАТА НА ПОРЧЕТО

Порчете си беше щастливо добиче. Нямаше как да бъде другояче – всичко, което изискваше природата му, получаваше от света.

Преследваше нещастните птици, извиваше вратовете им с кеф /особено харесваше прегризването на гърлата на пеещите – ще му цирикат на главата те!/, гонеше дребните животинки… Най му допадаше да хваща катеричките. Тия пухкави, красиви, обикновено недостижими по клоните живинки. Които имаха наглостта да не го харесват…

Страници: 1 2