Та веднъж в час по история – а бях любимец на стария историк, въпреки шашкъниите ми, той заговори за началото на конфликта Германия – СССР-. И посочваше по картата – как са разположени германците по границата, готови да нападнат…
Вдигнах ръка и излязох. Плъзнах показалката по червените линии на съветската армия и попитах:
– И те ли са се готвели да нападнат при това разположение?
Опитен учител, смота темата. Само че аз имам в колекцията си исторически атласи от онуй време и наскоро проверих – да, и там разположението на войските от двете страни на границата е идентично. Едни срещу други…
Е, тогава учехме – тоест, мислехме. Не се обучавахме…
хххх
Другарката Цекова – интелигентна и добра жена, класна ни беше, взе да обяснява какво е аксиома.
И, разбира се, моя милост с все непокорното си нахалство, попита:
– Другарко, да разбирам ли, че математиците са действали хитро? Която теорема не могат да докажат – обявяват я за аксиома?
Жената едва ли не подскочи. Взе да обяснява, ама юношата /тогана нямаше пубертет и пубери!/ продължи да пита:
– Ми, то става лесно. Питате ме за някоя теорема и аз ви казвам, че е аксиома…
– Не е така… – обърка се жената. Представяте ли си – в математиката всичко е ясно: 2 х 2 е 4. И – толкова! Пише го! А някакъв там смята, че 2 х 2 в живота е 3, може и 5, понякога дори 4…
Обаче, не мирясвам:
– Ами ако по география кажа, че обикаляме Слънцето за 25 часа – аксиома! И няма защо да го доказвам… Трябва да ми се вярва – нали е аксиома, не се доказва…
Стана шумно. И – бяхме в десет клас, стабилно узряващи, логично стигнахме до еретични помисли.
Например, за доброто и злото. Кое какво е…
Обявено е аксиоматично за добро, пък то…
Или…
Абе, задълбахме…
Но другарката Цекова беше нтелигентна жена, пресече неправилните ни щуротии, даде по пет задачи да решим до края на часа. А привечер дойде у нас /малко нещо рода се падахме/ и си поприказва с баща ми и майка ми.
Изводите: не вярвай на обявени от някого аксиоми. И – внимавай с вярата и убежденията си, щото има и шамари…
Аксиоми!
genek 