Поради което имам цял раздел с истории на различни народи. Кои купени, кои подарени ми. /Доста хора знаят какво би ме заинтересувало. И мнозина са наясно, че мразя подаръците – защото аз най-добре зная какво ми трябва. А то почти никога не е чорапи, гащи или цветя/
Та сега пред мен е книга, подарена ми през 2007 година. От едни млади хора – за да се разсейвам, докато се излежавах след малка операцийка, оставила ребрата ми скачени с алуминиеви скоби.
„История на Ирландия” – Джон Маккормак, „ЖАР”, 2006 година.
Какво да ви разказвам за книгата?
История…
От древни времена до днес.
Но – с наблягане на борбата срещу английските завоеватели.
Не е вярно, че е тежко само, ако покорителят на народа е диво и варварско племе. Уж цивилизованите англичани такива следи са оставили в ирландската история, та разбираме защо са мразени от хората на Изумрудения остров.
И да обърна внимание на особената скрупульозност, с която ирландците описват бунтовете, сраженията, революциите против големия съсед.
Вгледайте се в разказа за въстанието от 1916 година. Такива подробности…Просто до най-дребни детайли. За да се знае и помни…
И се сещам как един историк ми обясняваше, че за Априлското въстание трябвало да се говори общо, без подробности, в контекста на положението на Балканите…Защо, викаше, трябва и днес да се помнят зверствата на някогашните държава и нейните зверски слуги?
Тенденция, която все повече се налага у нас. Обобщение, да не припомняме миналото, да не обидим някого…
Дали ще се научим на история от тази история?
Заслужава си четенето!
genek 