/Сандро Ботичели – „Раждането на Венера“/
На 25 юли – рожден ден на жена ми. Песента е за нея!
Канех се да отскоча за няколко дни до сина на село. Отложих. Горещо е. Час път до Варна – дори привечер, си е уморително. Та отложих. И тия материали слагам в неделя сутрин, а следобяд ще ме вземат. Колата е с климатик, ще устискам.
Пак гледах документални филми и четох. Имаше филм за двойниците на Хитлер. Та ми хрумна идея, написах кратък разказ, тук е.
Главният отхапа от кроасана малко парче и започна старателно да го дъвче. Така, както навремето го учеше старшината в милиционерската школа: „Винаги дъвчи бавно и старателно. Както трябва да вършиш всичко в живота си. Ти ще си квартален отговорник – значи трябва да си последователен и неотклоним в посоката. В махалата ти ще има мнозина, които ще са с по-широко образование, с истински дипломи, на по-високи уж постове. Но ти – ти си квартален и знаеш абсолютно всичко за всеки. Води си бележки, събирай досиета, никога не можеш предвиди кое кога ще ти потрябва. Една рота има капитан, има офицери, има войници – обаче, старшината е основата. Командирът стои отпред – на паради и в бой. Старшината е отзад – и винаги вижда по-добре. Но рядко дава гръмки команди. Твоята работа е тиха, потайна, основателно важна…“
И пак си чета някои книги, намерени в интернет – по-специално в сайта lib.rus.ec.
Като десертче тая седмица изгълтах набързо поредната книга на Уилбър Смит. Този път не е за Южна Африка – за източното крайбрежие е, че и за началото на Първата световна война. Когато британците потопяват немския крайцер „Кьонигсберг”…
genek 