
/Рафаело – „Атинската школа“/
Не виждам, не виждам, ама в главата се появяват идеи. И ги записвам. Със зор малко – ту с очилата, ту без тях, с нос в екрана – записвам. Докато мога.
Уморявам се. Понякога усещам главата си празна – лека, лека. И се отпускам на дивана. Не мога да кажа, че дремя. Ни спя, ни гледам, ни мисля. Просто отварям по някое време оче и виждам как двайсетина минути са отплавали по безкрайния канал на времето…