/Рафаело – „Атинската школа“/
Не виждам, не виждам, ама в главата се появяват идеи. И ги записвам. Със зор малко – ту с очилата, ту без тях, с нос в екрана – записвам. Докато мога.
Уморявам се. Понякога усещам главата си празна – лека, лека. И се отпускам на дивана. Не мога да кажа, че дремя. Ни спя, ни гледам, ни мисля. Просто отварям по някое време оче и виждам как двайсетина минути са отплавали по безкрайния канал на времето…
– … И третото име? Така, сега кажете данните си по документи – единен номер, лична карта, медицински паспорт, дипломи –откъде, по какво, оценки, краен бал… Млади момко, информацията е изключително нужна! Много нужна! Информацията е базата, върху която стъпва нашият скок… Тя е нещо като платформата, от която са излитали някога космическите кораби… Да, да – знаете, учили сте в началното училище. Наясно съм, имам тригодишно дете, сега е във втори клас и изучава специалност „Космически перспективи“. Като завърши след три години основното си висше, ще го изпратят в експедиция до Алфа Трикольор 147. Интересно пътуване. Зная, ще го видя чак след пет години, но това е модерният свят…
genek 