/Шишкин – „Дъб“/
Е, оказа се, че не мога рязко да ударя спирачка. Карам с приплъзване.
Не мислех, че толкова бързо нещата ще се активизират. И затова днес сложих наедно литературните съчинения, отделно коментара. При това доста къс – колкото можах.
За другата седмица не обещавам, че ще успея. Не зависи от мен.
Извинете!
/Реноар – „Автопортрет“/
КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ, ВРЕМЕТО СИ СТОИ
Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричката и племенничката, докарана от сестра му за седмица на село. Хем тя да си почине от нея, хем детето да погълта малко свеж въздух, както все още си въобразяват в града…
/И. К. Айвазовский – „Бриг „Меркурий“/
Така казва месарят Кюлц, герой на големия Ерих Кестнер. И добавя: „Само саламът има два края“…
Ами – наближава краят на блога. Съжалявам, свикнах с него. И занапред ще имам /надявам се!/ някакви мнения, но… Трудно се записват. Та се налага да слагам края…
Малко като агония ще е – ще помръдна някой понеделник, ще пусна мнение или мнения, после…
Зад гърба му изтрака последният грамаден камък. Запали първата факла и се огледа.
Голямата пещера наистина беше голяма. Грамадна. Огромно предверие, от което тръгваха четири коридора. В които човек трудно се промъкваше, защото бяха затрупани от какво ли не. Странни предмети – някои с големината на колиба. Почти всички потъмнели от времето и забравата…
Госпожата на трети „Г“ ли е?… Да, да – май така се казваше. Не помня името, що други по-важни неща имам да помня…
Как коя? Аз съм. Майката на Петьо… Моя Петьо, бе госпожо… Или госпожица ли… Не помня! Моя Петьо, викам… А, по баща е Иванов Петров, но си е моя… Сети се, я! Как няма да се сетиш, госпожо… Ама си записвай. Цяло лято си почивала, изпозабравила си за какво ти плащам…
/Иван Шишкин – „Брезова горичка“/
Лека седмица. Брат ми идва, както казах, после отидоха на селото – до сина. Видях племеницата. И си направих гаргара с либерастките й възгледи. Питах я защо в Африка има негри, а в САЩ няма – само афроамериканци? И какви стават, ако отидат в Европа – евроафроамериканци ли? Да ми каже поне един гениален негър – поет, художник, композитор, писател, архитект…
Още едно кафенце? Харесва ми, когато идваш, щастлива съм. Говорим си… Е, аз ти говоря, а ти умееш да слушаш, майсторка си на беседите… Като някои само жени. Малко хора днес умеят да слушат, малко… Бе, наостри уши, следи събеседника, пък ако щеш в главата си решавай шахматни задачи… Аз, например, умея да слушам, но някак си не ми допада. Предпочитам да кажа нещо. Може и глупост да е – признавам, но по-добре моя глупост, отколкото чужда…
genek 