хххх
Лятна вечер. Седим си мълчаливо със селския пъдар. Така най-добре се разбираме – ни спорим, ни се караме…
– Абе, даскале, – вика по едно време – Теб те знам какво работиш. Ама жена ти каква е?
– Журналистка е – отговарям – Пише…
Той кима, пали пресен фас, измъкнат от бейсболката и уточнява:
– То и аз знам да пиша. Ама какво работи?
хххх
Комшията рано-рано припалва колата. Отива на село – есен е. Разхождам кучето и му казвам:
– Скачаш посред нощ…
– Да, бе – вика – съседите са вече там. В два часа тръгват, представи си кога стават, че и ядене си приготвят… За тях съм калпазанин, дето спи до обяд…
А наоколо – съботна тишина. Калпазаните в комплекса спят…
хххх
В големия магазин. Касиерката пита колежката си:
- Колко струва златна превъзходна?
Изхилвам се, те ме поглеждат. Обяснявам:
– Познавах една Златна. Ама хич не беше превъзходна…
Отсрещната също се засмива:
– То като Добри…
-Аааа, – казвам – не познавам мъжете. Специалистите по тях са на другия тротоар…
-Аз ги познавам – казва тази касиерка – Всичките ви познавам…
Пак се засмивам и рисково се извинявам:-
-Извинете, забравил съм Ви…
Но и двете се смеят. Пък може и да ме помнят…
genek 