Ама ги прочетох.
И така се запознах с Ремарк.
„Триумфалната арка” – Ерих Мария Ремарк, „Народна култура”, 1960 година.
Какво разбрах ли?
Де да помня…
Може и нищо.
Но схванах нещо. Атмосферата…
И това стана критерий за последващите ми оценки на книгите.
Не толкова сюжетът или образите, езикът или столът. Макар и те да са изключително важни.
А атмосферата.
Умеението да се пресъздава и създава особена, запомняща се, въздейства атмосфера.
В този роман – по-късно го разбрах – има чудесна любовна история. В странен град, в странно време, сред странни хора.
Особена история…
Но такива истории – не подобни, понякога напълно различни – има много. И от векове човечеството ги пресъздава.
Обаче…Атмосферата на предвоенен Париж…Париж на свободните хора…Париж на парите и емоциите…Париж на очакването и фатализма…
Неповторима картина!
Разбира се, доктор Равик ми хареса веднага. И често се чудех на постъпките му. Съчувствах, ядосвах се, смеех се /нечесто/…
Но Париж…
Този неповторим Париж…
И цялата атмосфера – на очакване, на мъгла, от която всеки момент ще се покаже чудовище, на мрачна безнадеждност, на живот за момента…
Заслужава си четенето!
genek 