/Шишкин – „Дъб“/
Е, оказа се, че не мога рязко да ударя спирачка. Карам с приплъзване.
Не мислех, че толкова бързо нещата ще се активизират. И затова днес сложих наедно литературните съчинения, отделно коментара. При това доста къс – колкото можах.
За другата седмица не обещавам, че ще успея. Не зависи от мен.
Извинете!
/Реноар – „Автопортрет“/
КОЛЕЛОТО СЕ ВЪРТИ, ВРЕМЕТО СИ СТОИ
Пешо си сипа още кафе и взе вестника. Жена му беше отворила магазина тая заран, той трябваше да я смени към обяд. Дотогава нямаше да скучае – пуска капковото, прекопава мястото, освободено вчера от краставиците, нахранва кокошките и останалата паплач, състояща се от прасе, куче, две кози, дъщеричката и племенничката, докарана от сестра му за седмица на село. Хем тя да си почине от нея, хем детето да погълта малко свеж въздух, както все още си въобразяват в града…
genek 