/Извинете, не можах да се справя с тиретата!/
КОЙТО КАКВОТО-
Здравей… Ха, ама и аз го казах…
– А, какво толкова? Здравея си – рече той и се изправи, подпрян на възглавницата.
Болничната стая беше с три легла, но двамата спящи изобщо не усетиха влизането й. Тя се носеше безшумно, само светещата фигура на скелет в черно наметало, стиснал коса в дясната ръка, можеше да се види. И то от този, за когото пристигаше.
Страници: 1 2
genek 