
/хИНКО хИНКОВ – „пЕЙЗАЖ“/
В стаята съм. Зад лаптопа. Навън е светло, слънце грее – направо да се събличаш за плаж.
Само дето – женско време. Слънцето се усмихва и хапе. Яката хапе. Усетих го, когато ме разхождаше кучето заранта. Поне нямаше слънце, та не се подлъгва човек. Но така си е – кой наивник вярва на зимно декемврийско слънце? И женска нежна усмивка…
Продължавам да гледам документални филми и интересни предавания по ютуб, както и да тегля подобни от торентите. Интересите се люшкат между първобитния човек, динозаврите, Средновековието, Втората световна война, теоретични обсъждания за съществувалите и съществуващи обществени формации.
Опитах да почета малко от „Пердахът“ на Бърнард Корнуел – елементарно криминале, майсторски написано, забавно. Имам я на български, обаче… Думите просто танцуват, не мога да се фокусирам. Намерих я в електронен вариант – на английски. Което означава, че ще ми трябват поне пет месеца – не съм чак толкова добър. А ги нямам тия месеци…