Месецът ще започне с температури, малко по-високи от очакваното – благодарение на решението на Коалиционния съвет на управляващите партии. Дори през декември и януари средните температури, според верните на властта статистици, ще са по-високи от очакваните в съседните страни. Разбира се, гражданите трябва да са сериозни в проверката на фактите и не се доверяват на лъжливите картини от реалността, а само на убедителните, подплатени с доверието към Светата коалиция…
Максималните температури ще са според очакванията и надеждите на бизнеса – в планината около 0 градуса, по морето между 24 и 28 градуса.
Снегът ще натрупа в курортите покривка между 30 и 50 сантиметра, край морето ще има постоянно топло време, а по трудовите полета ще е пролетно, както ни увериха държавните синоптици.
По желание на отделни граждани и трудови колективи ще бъде предимно слънчево с временни заоблачавания и високи прозиращи облаци – подходящо, както за туризъм във високите части на планините, така и за плажове по нашето черноморско крайбрежие. На отделни места – паркове, градини, алеи ще бъде осигурена атмосфера за изливане на чувства между младите хора с цел постигане на бързо решаване на демографската криза.
Температурата на морската вода ще бъде с приятни за къпане стойности, особено в басейните с подгрев.
Промяна на времето НЯМА да има. Няма да има и никакви промени в живота ни – качествено стабилизиран от властта.
Очаквайте новите прогнози в най-скоро време. При трудности с възприемането им – използвайте старите, тъй като при нашето висококачествено управление промените са само от по-добро към най-добро.
Министър на климата… /не се чете и пише/
ПИЯНИ КАРАМБОЛИ
Мъжът и жената са в две стаи. Телефонът му звънва. Тя? Отива в стаята й.
– Грешка направих – казва жената.
Той внимателно я поглежда:
– Не ти и не сега…
хххх
Пак те.
– Скъпа, утре ще идва техник. Ще блокира италианските филми по телевизора…
– Защооо?
– Заразяваш се от героините им – висок тон, крясъци, истерии…
хххх
Разхожда ме песът. Зает – душка, върти се, зяпа. Аз скучая. И се налага да мисля. Та се появяват едни такива…
– Пено ма, ти защо избяга от моя приятел?
– Ами той ме заведе у тях, взе да се съблича и, като остана по гащи – ужасих се…
– От какво ново се изненада пък ти?
– Гащите му бяха надписани…
– И мойте са надписани – по дни: „Понеделник“, „Вторник“, „Сряда“…
– Абе, и аз имам такива. Ама на неговите пишеше „Август“…
СТРАСТИТЕ И ТЕРЗАНИЯТА НА ЕДИН МУЗ
А, ти ли си… Сядай… Ще пиеш ли един нектар? Няма да ти тежи, не е парнаски, а адски нектар… Отде да знам какво му слагат, даже не питам и не се питам… Важното е да донесе забрава…
Какво знаете вие в Аид – сенки, полумрак, цял ден зяпате съдиите и коментирате кой умрял какво е направил. А после си делкате оболите, дето събирате от очите на умрелите и хайде – по кръчмите…
А аз търся забрава! Щото нашата… Абе, какво знаеш ти… Я да те туря цял ден стихове да слушаш – още следобеда ще почнеш с първия адски нектар. Без мезе…
Вярно, пълна е кръчмата с музи, музове и музчета… Пълна, я… Е, няма как – нали сега и бебетата, преди да кажат „мама“, търсят рими и оригинални стихоплетения. Нужни са им и на тях някакви музи. Нашите отказват – трябва да си изперкал, та да издържиш на детска поезия. Затова боговете сътворили музчетата – дресирани специално за дечурлига и амбициозни мами…
Да, на времето са били три музи само – на умението, паметта и песента. По цял ден скучаели. Че то в ония времена колцина са драскали на листа? Нямало хартия, нямало букви, пеели си свободно… Който каквото иска и може. А Омир не успявал постоянно „Илиади“ и „Одисеи“ да сътворява, и той спазвал кодекса на труда. Осем часа пеене, осем часа сън, осем часа за други нужни неща – ядене, пиене, хетери…
Обаче, се приискало и на други да поетизират. И не само – история да сътворяват, театро да играят, задници под форма на балет да въртят… Та станали девет музите. За всяко нещо, дето елините смятали за изкуство – една муза.
Тогава… А после…
Ами като изобретили азбуките, като се пръкнали разни пергаменти и хартии, като зашумели печатниците, като не само тук и там, ами като пришки по гол задник цъфнали училищата… И всяко диване, понаучило се да различава алфа от омега – прописало…
Тогава и мен ме сътвориха. Музи за мъжката поезия, музове за дамската, музчета за дечурлигата…
И като рукна едно писане… Музовете вече сме повече от тампоните в специализиран магазин. Такава ни е и работата – мъчем се да удържим поетичните потоци, ама цунами с пясъчен насип не се спира…
Дай още един адски нектар, хекатонхейре… Добър барман си, сто клиенти едновременно обслужваш… И повечето сме музи и музове нещастни…
Цял ден, цял ден… Повдига ми се вече от рими…
Бял стих? Модерна поезия?
От това ми се повръща направо…
Какъв осемчасов работен ден? И денем, и нощем – току щукне на някоя нова идея. И почва да драска. Жени, бе… Сами не знаят кога какво…
А, то и мъжете… Бяха ме наказали босовете… Мойта поетеса се нафирка, взела малко прах и ме видя. Аз, макар и на хиляди години, съм запазен, як, хубав мъжага. Пък и прахчето ме правеше по-привлекателен… И като ми се метна…
Та за наказание ме пратиха на един обратен муз да бъда… Бррр…
Истина ти казвам – а истината е като жената, гола е истинска и привлекателна, дрехите са за заблуда на нагона…
Истина ти казвам – добре, че оня препи, избръмча съвсем… Съвсем, бе – по-зле и от нормален поет… Та го прибраха при другите гении, шефовете ме опростиха и пратиха при поетеси…
Сега я карам някак си… На последния профилактичен преглед Асклепий каза, че със слуха нещо съм… Ама му бутнах малко злато – наложи се Мидас половината ми мебели с вълшебна ръка да позлати, та си затрая Асклепийчото. Късметлия се оказах. Не чувам с едно ухо, с другото едва-едва…
Спасение! Слушам поетесите, кимам одобрително, роня дори сълзи и сополи… Да мине трудовия ден…
Денят на нещастния муз…
Дай още по един адски нектар! И намали нектарното, увеличи адското в него…
СЛУЧАЙНИ
Понякога на човек му върви, понякога се жени…
хххх
Чете приятел мое черно стихотворение:
– Ах, докторе…
– Ах, докторе…
Май заминавам…
Какво ще бъде след смъртта?
– Обикновеното…
Чаршафите сменяваме,
нов пътник тук настаняваме…
– Хм – казва ми четящият – Просто сменят човека и чаршафа… А често и чаршафа не пипат – защо да го търка пералнята? Хора много, чаршафите струвт пари…
хххх
Получих пенсията, сложих я в джоба, изчезна…
Щях да съм в кофти настроение…
Ама като си представя как се чувства оня, дето е смятал, че печели…
хххх
– Инфлацията е 15%, цените скачат с 25%, заплатите условно са повишени… С колко пада нивото на живота, господа министри?
– 25%?
– Включи кредитите и пропуснатите ползи…
– Ако добавим нивото на вационална бедност…
– Господа, нивото на живот се повишава с 5%. Не питайте защо, и аз не знам, но е официална постановка…
ПЪК МОЖЕ ДА СЪМ АНТОН И БАЩА НА ИВАН
Звъни телефонът. Заповеднически женски глас:
– Антоне!
Не обичам подобни звучения. И в тоя тон отвръщам:
– Не съм Антон, но мога да се прекръстя. Църквата е наблизо…
– Кой е?
Ха сега, де? Ти не знаеш кого търсиш, стреляш напосоки, аз ще ти се и представям?
– Да повторя – не е Антон, продължавайте търсенето…
Отсреща смекчаване – като разтопен метал:
– Ама не сте ли бащата на Иван?
– Не зная, може и да съм. Попитайте майка му – възможно е да знае кой е. Ако помни…
Другата страна е с явно закърнело чувство за хумор. Но пък тъпо и упорито вярва н непогрешимостта си:
– Ако си баща му…
– А, не! Не плащам издръжка! – и затварям. Скучно ми е…
Обаче, телефонът пак звъни. Изписан е същият сърдит номер. Вдигам:
– Госпожо, още не съм ходил до църквата, изчакайте – имам малко работа и отивам…
Затваря…
Антон дали знае, че е баща на Иван?
БЪДЕЩЕТО Е ЗА МОРЛОКИТЕ
/хич не е фантастика, камо ли хумор/
Хърбърт Уелс е бил оптимист. Явно е вярвал в бъдещето на човечеството, та чак в 802 701 година героят му от „Машината на времето“ открива морлоките / Morlocks/.
Светът тогава се състои от два вида еволюирали от хората човекообразни – морлоки и елои. Морлоките са изкривеното поколение на фабричната класа, която ние знаем като работническа. Буржоазията се е изродила в изнежени елои…
Е, спокойно можем да признаем – Уелс се е надявал тази човешка катастрофа да се случи в далечното евентуално бъдеще, но реалността го опровергава. Морлоките вече се излюпват. Под грижите на властите – просветни, държавни, световни…
За което те си служат с прости примамки и наукоподобни промивания на мозъците. Примери може всеки да даде. Да речем – убеждаването на обществото, че училището е длъжно да възпитава децата. С което се налага успокоение и приспиване на умиращата съвест на родители и близки на децата. А дали училището възпитава – вижда се от всеки реалист. Просто трябва да се огледа.
Казано без усукване – в училище, в клас, дори да не вземаме предвид дистанционното обучение, за възпитание време няма. Няма и възможност.
Още повече, че човек се възпитава от семейството, рода, обществото, държавата. Само дето семейството на практика се ликвидира постепенно и неотвратимо – избягват се брака, родителите са принудени да работят по чужбинско, децата са без контрол.
Родът се е разпаднал. Няма ги местните връзки, мнозина са в града, в столицата, където има място за оцеляване, по-напористите, разбира се – емигрират…
Обществото вече е прогнило и отнесено от ветровете на промените. Никой не се интересува от съдбата на скитащото дете, всеки има свои проблеми и не може да отдели време и нерви за спиране на ставащото, родителите са хем безотговорни, хем агресивни към посмелите да се загрижат за детето им…
А държавата има свои планове. За територията, не за оцеляващото население. Което виждаме в училището. Налагат се хубави системи – като „учене чрез игра“. Само дето учението от древни времена насам е труд, а не забавление. В подходяща атмосфера /не натъркаляни по килими или забавляващи се с компютри/, строга структура /последователност, от познато към непознато/, оценка /от десетки години у нас няма повтарячи, а на учителите, оставили някого на предсказуемо взет поправителен изпит, се гледа като на реликти и се подготвят отстраняването им/…
Но – игра…
Наивен въпрос: защо в Итън от 680 години редът и системата са почти непроменени? Че даже боят присъства като наказание? А може да бъде приет ученик само след препоръка на бивш ученик и то след внимателен оглед от страна на специална комисия?
Няма я модернизацията с игри и забавления. На учениците открито е заявено – бъдещето им е определено, не зависи от кеф и пилеене…
Утрешните елои?
А морлоките – нашите деца…
Обърнете внимание – някои класически западни учебни заведения избягват дистанционното обучение. Защото личността играе огромна роля в образованието. Личността на учителя, очи в очи моделиращ личността на ученика.
Само дето у нас учителите си заминават – по законите на времето. Сега на линия са „децата на демокрацията“ – били ученици в годините на първоначалния хаос, получили дипломи за платено присъствие в какви ли не измислени „университети“ /Напомням – преди 30 години у нас имаше един-единствен университет. Сега има и в Горни мътен трап, делегирано обучение от „университета“ в Лява крива река, профилирано преподаване от изнесеното обучение на Световния университет, факултет на Вселенската академия на нЕуките…/
От лайна злато н можеш претопи…
И още нещо. Ролята на компютрите. В класическите учебни заведения в цивилизованите държави основа е КНИГАТА! Бъдещият ръководител, политик, учен изучава света и получава знания по доказания, консервативен начин – откритие, обсъждане, приемане, изнасяне пред публиката СЛЕД проверка и оценка. В уикито и други подобни претенциозни нелепици може да пише всеки. И всичко…
Демокрация – право на глас имат и знаещите, и невежите. Но най-вече наглите и самовлюбените…
Що се отнася до играта… Дали се сещаме, че играта ВИНАГИ можем да я спрем, да си починем, да променим условията. В живота е различно, нали?
И още нещо важно. Играта е наподобяване на реалността, но не е реалността!
В момента системата се опитва да промени съзнанието на хората. Точно по капиталистически – не са важни стремежите ти, важно е да изкарваш хляба си. Казано направо – ОБУЧЕНИЕ! Не ОБРАЗОВАНИЕ!
Два вида са класическите учебни заведение. За работници и за интелигенти, формално казано. Първите бяха ПТУ-та, вторите гимназии. ПТУ-тата, свързаните с тях техникуми, даваха определено професионално образование. От техникумите се продължаваше в технически ВУЗ, даващ високо ниво, но не обогатяващ творческо-художествения интелект. Е, ако човек иска да е инженер-поет – кой му пречи?
А гимназиите бяха за бъдещите хора на ума. И покрай тях – чиновниците.
Сега има само професионални гимназии. Дървено желязо, казано директно. Съчетание на невъзможното, обаче – въздействащо. Гръмко. И пустословно…
Затова лично аз съм скептик и се отзовавам рязко за форматирането на децата днес. Има ОБУЧЕНИЕ, има и /някъде!/ ОБРАЗОВАНИЕ, обаче май отиваме назад – към ПРОСВЕТА. Към Възраждането. Ако, все пак, обществото реши да спасява децата си.
Защото обучението не е лошо нещо – осигурява професия, хляб, креещо бъдеще…
Образованието е рисково – не ти обещава нищо. Ако успееш… Но малцина могат…
Впрочем, отде ще дойде тоя поминък? Нужните стоки, уреди, инструменти, машини?
Кой ще ги произвежда? Та от училището излизат само бачкатори. Творците или заминават, или са смачквани от дивия капитализъм.
Кого ще ръководят образованите в чужбина?
Или – както казваха дебилите преди 30 години – ще си купуваме, каквото ни трябва. Ток, стоки, машини…
Пари – отде? И защо да ни ги дава някой?
За да инвестират пари, финансистите искат да видят бъдещето. План. Нормален план… Който родните калинки от професионалните гимназии не могат да препишат дори…
А не могат, защото задачата на училището е да им даде тапия. Дори не диплома.
И никой не се интересува от класическата триада на образованието: знания – умения – навици…
Оценяват се куп други неща. Или се получава оценката по пазарен път – срещу съответното заплащане, според търсенето и предлагането.
А децата отрано се разделят на два потока. Към обучението и към образованието.
Ясно е, че не всички могат и ще станат създатели. Интелектът е твърде скъпо нещо – иска да платиш с време, със средства, с труд, с риск, с живота си дори.
И не е за всеки…
Още повече, когато държавата определя създаването на личността като УСЛУГА. Педагогическа услуга.
А от услугата човек може винаги да се откаже.
И да заживее, както си иска и може – като волна птичка…
Какво казва народът за птичия мозък?
И какво е разстоянието по природната йерархия между птиците и разумния човек…
Впрочем, напомням – според Уелс морлоките произлизат от човека. Някогашния
genek 