/Радомир Мандов – „Пейзаж“/
Слънце. През прозореца. Иначе си е студено. Камината гори, опъвам дивана и пробвам да чета. Просто разрових библиотеката и открих няколко книги, които съм чел, но позабравил. Не са от супервисока класа, а и не съм ги чел във време, когато всичко ми прави впечатление. Като да речем – „Боговое, гробници, учени“ и други от тоя род. Например, „Времето на смелите“ и „Търсачи на Елдорадо“ – страхотни книги, дори по днешната ми скептична оценка. А навремето се надпреварвахме да четем и обсъждаме…
Сега открих една история на викингите, книги за хуните, пиктите, келтите. Наистина – интересно. Но… Очите! Мъча се и бавно чета. Направих си сметка – 21 страници за ден съм почти прочел. Почти – тъй като помня книгите и се спирам на интересните и майсторски написани пасажи. Не карам наред, подбирам…
genek 