/Радомир Мандов – „Пейзаж“/
Слънце. През прозореца. Иначе си е студено. Камината гори, опъвам дивана и пробвам да чета. Просто разрових библиотеката и открих няколко книги, които съм чел, но позабравил. Не са от супервисока класа, а и не съм ги чел във време, когато всичко ми прави впечатление. Като да речем – „Боговое, гробници, учени“ и други от тоя род. Например, „Времето на смелите“ и „Търсачи на Елдорадо“ – страхотни книги, дори по днешната ми скептична оценка. А навремето се надпреварвахме да четем и обсъждаме…
Сега открих една история на викингите, книги за хуните, пиктите, келтите. Наистина – интересно. Но… Очите! Мъча се и бавно чета. Направих си сметка – 21 страници за ден съм почти прочел. Почти – тъй като помня книгите и се спирам на интересните и майсторски написани пасажи. Не карам наред, подбирам…
genek 
„До идването на Колумб американците били принудени да живеят в Европа.“
(От учебник по история в САЩ) 😀
ХаресвамХаресвам
Точно!
ХаресвамХаресвам
…по Бърнс…
— Кой тропа в този късен час?
— Аз тропам — каза Рашков.
— Обаче аз не съм у нас!
— У вас си! — каза Рашков.
— Призовка дан’ ми носиш ти?!
— Призовка — каза Рашков.
— Как бързо времето лети!
— Отлита! — каза Рашков.
— Бай Ставри ме очаква май!
— Бай Ставри — каза Рашков.
— Неволи ще търпя безкрай!
— Щом трябва — каза Рашков.
— Но ще ли стигнеме дотам?
— Ще стигнем — каза Рашков.
— Понеже куц съм, та не знам!
— Аз зная — каза Рашков.“
/от нета/
ХаресвамХаресвам
Да!
ХаресвамХаресвам