/Пол Гоген – „Веселие“/
Ама иде, все пак…
Дъжд, с гарнитура от студ, вятър и мъгли. На картичка дори кожусите стягат празника, а в действителност – хептен.
Украси – някъде нормални, някъде досадно-кичозни…
И – харчове. Магазините пълни, джобовете празни.
Отидоха в миналото обичаите – най-добрият подарък бил направен от собствените ръце. Е, подарявахме на майките си всякакви неща, изработени в училище, но сега… Училището не е за труд, камо ли за учене, а да подариш нещо лично изработено на жена… С колкото труд и любов да е, колко време и чувства да си вложил…
Помните ли горчивото от началото на „демокрацията“ – любовта е измислена от комунистите, за да не си плащат…
И немалко жени днес смятат, че това е истина – по-важна и от „Не убивай!“…
genek 