Аха… Аха… Значи това било спирка на градския транспорт… Странно – виждал съм ги, но не такива… Как къде – на картата на столицата. Прави, чисти, удобни улици, правоъгълничетата за спирки са хубави, сред зелени площи, разписанието е написано отзад и се спазва…
Олелеее… Добре, че се скрих зад вас, госпожо, щото иначе и мен щеше да залее тази вода… Карат като… Ама ги разберете – отвътре не се виждат хората на тротоара, човек се стреми само по-бързо да мине – пък през локва ли ще е, как ли…
Не сте прав, господине, не е красиво да псувате така… И то кого? Властта! Вашата власт!
Малко трдно е да ги разпознаете – какви стройни и сухи като пергамент бяха преди, а сега са с физиономии като разгърнат вестник. Но…
Нали вие сте гласували за тях? Е, работят хората, бързат да сторят още добри дела за народа си…
Макар че този народ… Неблагодарен, разбирате ли? Ето – пет минути съм тук, а никой не ръкопляска, не си прави селфи с мен, не моли за среща по служба… Не ме ли познахте?
Ами тогава защо… Господине, не псувайте! Не… Познал ме бил чак сега… Нахалник!
Пешо, запиши името на извелите го – ще им обявя благодарности след като докладват кой е тоя…
Да, зная, че все още не съм официално на власт, обаче – кажете… Кажете какво ви вълнува? Отношенията със съседните държави? Мястото ни в ЕС? Вдигането на кредитния рейтинг?
Моля? Пенсиите ли? Какви пенсии? А, да – пенсиите… Според мен са достатъчни. Помня баба ми как с пенсията си ни водеше с батко в сладкарницата. И им стигаха с дядо, добре живееха… А, преди 30 години, когато бях в трети клас. Ама надали нещо се е променило… Пък и за какво са им на възрастните пенсии? Шастлив живот, пълна демокрация, внуците са намерили късмета си в чужбина…
Заплатите? Вчера видях доклада на министъра – всичко е наред, заплатите растат. Даже лично проверих – неговата заплата е няколко хиляди, бива я, макар според мен да се налага увеличение…
Цените били високи? Ама моля ви се – обърнете ги в евро и ще видите колко са ниски… Какво съотношение с получаваните пари? Това са различни неща, да не ги смесваме…
Като въведем еврото – ще видите колко хубаво ще стане. Закръгляме цените и – готово…
Но нещо по важните теми – за конвенцията, за правата на човека, за…
Как не ви интересуват? Защо така?
Пешо, май дъждът спира… Я, това не е ли дежурната кола? Да тръгваме.
Довиждане! Хубаво се видяхме, макар да… Честно – не сте добри събеседници. Нищо интересно не казахте… Скучен народ…
ЩУРАВИЧКИ
Прокурорът Пешо е приет единодушно като почетен член на адвокатската гилдия…
хххх
Треньорът на националния отбор по футбол реши проблемите си в защита – там, както и на вратата, ще сложи прокурори. Най-старателни професионалисти в тая работа…
хххх
Пресмятахме, пресмятахме, пресмятахме с бай Иван и разбрахме, че от тоя народ комай само ние двамата още не сме били министри – служебни или някакви там…
И чакаме с нетърпение нови избори. Ред ни е…
хххх
Дотогава ще сме и я професори, я барем доценти. Щото сал ние останахме нехабилитирани.
Пък той даже е таксиджия с хоби бръснарство…
хххх
Прибираме се с песа, прибира се и комшията Андро. Той сутрин е доброволен таксиджия – разкарва децата си по училищата, жена си до службата, накрая паркира и той да работи. Докато настъпи време да ги обира обратно…
Само дето тая заран тръгнал рано.
– Баткото трябва да плюе – обяснява ми.
Тестове…
Точно определени, впрочем.
Плюене… А едно време правехме друга гимнастика. Малко по-сложна, но все така освежаваща…
ОТНОВО НЕПРАВИЛНИ ПОМИСЛИ
Зачетох се в интересно изследване за Възрожденската епоха. И се спрях – авторът разказва как богатите българи пращали децата си да учат по чужбинско – в Русия, Франция, Австро-Унгария, Германия… Отивали и небогати младежи – трудели се, издържали се, учили… И се завръщали в земите ни. Почти всички. Да работят за издигането и просвещението на българите. Децата през деня в училището, възрастните вечер в читалището…
Да, знаех го, но се сепнах. Ама то и сега е така – богати или бедни, много младежи търсят учението в чужбина. Заминават, работят, обучават се…
Някои дори се връщат…
А между тези епохи младите не бяха чак толкова устремени към просветното гурбетчийство. Да, някои ходеха на учение във Великобритания, Франция, СССР, ФРГ, Полша, Чехословакия…
И не само заради кльоновете /като видиш негри и араби по улиците – въздъхваш за тия кльонове/. Просто бавно, трудно, но упорито държавата изгради между Освобождението и „демокрацията“ стабилна просветна система. Всеобщо образование /дори задължително!/, всеобща просвета /читалищата процъфтяваха/, висши училища /истински, не ерзаците днес/, научни институти /немалко идеологически баласт, но и много стремежи и постижения/…
Обаче… българите се озоваха в разградения си двор. Свобода и слободия.
Младите отиват да учат другаде…
Ще се върнат ли? Защо? Да просвещават българите? Колкото са останали…
След учението – принудително завръщане на обществото към просветата… Историята се завърта по кръга.
Новото Възраждане…
Евентуално…
ЗАТЯГАНЕ
Ама не може така, дами и господа! Не може! Ние пишем заповеди, плашим, аргументираме се с черни чували и трупове, а никой не се стряска…
Затова – предлагам да се вземат още по-строги мерки за излизане от заразата.
Примерно:
Да се забранят разговорите по телефон или домофон без маска. Опасни са, заразяват…
Да се въведе централизирана телефонна система. Операторите да свързват абонатите – но само след демонстрация на зелен сертификат.
Да се дезинфекцират всички чаши, чинии, столове, маси, салфетки, прибори и какво ли не още в заведенията. Едно минаване през доменна пещ ще стресира вирусите…
Да се забрани градския транспорт. Който иска – пътува с такси. При показване на зелен сертификат.
Който няма пари за такси – няма да пътува.
Същото се отнася до големите и малки магазини. Допускане вътре само по един клиент – със сертификат, шлем, комбинезон, ръкавици, ботуши…
Никакви срещи и разговори на четири или повече очи – без зелен сертификат, и, разбира се, под надзора на специалист.
Да се наказват строго всички бременни жени, както и признаващите ролята си мъже – заради лични контакти без доказан и проверен зелен сертификат, както и нарушаване на социалното разстояние…
Да се създаде специален режим за жълтокафяв сертификат. Който да разрешава при специални случаи в тоалетните гражданите да бъдат освобождавани от тампоните в задния проход, за да могат да се разтоварят. Опасният вирус може да проникне през всяка дупка – затова: внимание! А неваксинираните да бъдат със запоени отвори – за да предпазим обществото от възможно приникване на заразата до белите дробове през секретни входове и изходи…
И – нащрек! Самият Бил Гейтст предупреди, че тази зараза ще намалява. Но после да чакаме други…
А той не приказва току-така и сдържа обещанията си…
СУШИЛКИ
Надеждата – богинята на глупаците…
хххх
Ех, да беше жив дядо ми – щеше да умре от радост…
хххх
Кухнята е малка, но при тия цени не я ползваме…
хххх
Дърво беше, голяма клечка стана…
хххх
Не е евтин скокът с бънджи, но при тая пенсия и без бънджи ще скачаме…
хххх
Есента мечките демонстрират как се доживява до края на реформите…
хххх
Корупцията се премахва чрез свикване…
хххх
От интернета: „До идването на Колумб американците били принудени да живеят в Европа.“
(От учебник по история в САЩ)
РАЗГОВОР ЗА БЪДЕЩЕТО
– Скъпи, да поговорим за бъдещето ни…
Така кажи… Обичам фантастиката, искам да погледна напред във времето, дори ми се ще да поживея тогава…
И започвам. Градове-спални, заобиколени от градини за отдих, всички производства свалени под земята, хората работят най-много по час на ден… Така – да не скучаят. Но пък имат и куп други занимания. Наоколо летят всякакви машини – от пърхащи столове, през планиращи дивани, до огромни автобуси от градския транспорт. И движещи се ленти. И прелитащи от точка до точка младежи с раници на гръб. И разнасящи пици и сладолед дронове. И…
Тя ме прекъсна. Нямала това предвид…
Сега отивам да купувам халки…
ИЗПРЕВАРИХМЕ АМЕРИКАНЦИТЕ
В Щатите оценките са с букви – A, B, C, D, E, F.
Появиха се предложения – да не отблъскват американчетата от учението /кой ги спира?/ трябва да се премахнат оценките отзад – да останат само А, В, С, D …
И обнадеждените ученици като се юрнат към знанията…
Впрочем, а дали ще приемат С-то? Да не говорим за D-то? Щото в тая класация то става най-слаба оценка. Обезнадеждваща…
Значи – по пътя на логиката, вървян досега, трябва да се премахнат и двете…
Но… Естествено! В веднага се превръща в отрицател.
И, разбира се – трябва да се ликвидира в името на успеваемостта /която веднага ще рипне до пълно А/ и пълното детско щастие…
Само че тогава ще се окаже А-то… Слабичко, обезкуражаващо, отричащо…
Ми – махат се всички оценки. Който почнал – той завършил…
Я, ама тая система използваме ние днес във ВУЗ-овете. Който почнал – и редовно си плаща таксата! Пазарна икономика, ей! – завършва успешно…
Изпреварихме американците…
ДЕХИДРИРАНИ
Постоянно изживяваше душевен поврат и се въртеше по житейската окръжност…
хххх
Има начин да се увеличат пенсиите. Даже да станем държавата с най-богатите пенсионери.
Просто се вдига възрастта за пенсиониране. До 100 години.
А на оцелелите се раздават парите от фонда – по равно всекиму.
Така двамата пенсионери ще бъдат най-богатите пенсионери на света…
хххх
Новите войни се водят не между държавите, а между родините…
хххх
Обедняването на детския интелект започва с напъхването на литературата в тест…
хххх
Почнах да правя сметки за зимната почивка – къде, кога, колко ще струва…
И разбрах, че още не съм уморен…
genek 