ВЪЗПИТАНИЕ И РЕАЛНОСТ
Срещнах Росето. За двадесет години – почти никакви промени. В характера. Все същата живост, нетърпение, пренебрежение към околния свят…
Сетих се как веднъж ги възпитавах. Поводът беше някаква творба – не помня коя, но беше добър за поучение.
– Светът – казвам им – е пълен със стени. И всяко поколение трябва да разбие една стена пред човечеството, да изгради порта, та следващите да има откъде да минат. А за тях са останалите стени за разбиване…
– Макар обикновено повечето хора да се хвърлят да разбиват стените напреде си – без да погледнат дори къде е вратата. И падат каталясали, разбивайки ненужни стени…
Страници: 1 2
genek 