И ПАК ТРЪГНА ПОТОЧЕТО

/Салвадор Дали – „Постоянството на паметта“/

На дните ни. Празниците свършиха. Макар в календара да са много. Брат ми, например, има шест имени дни годишно. Обаче, признава само Игнажден. Н, че някак си го отбелязва. Иненер…

Аз имам един имен ден – всенароден празник. И рожден ден, който в моя чест шумно празнуват американците.

Това започвам да пиша в понеделник, веднага след слагането на материалите в блога. Като проба – докога ще устискам. Тъй като зрението видимо – че как иначе? – се влошава.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

КЛУБЪТ НА ПАРЯСНИЦИТЕ

Така го нарече мъжът на Ана. Когато беше жив, де. И тя тогава все още се присъединяваше към клуба тайничко – уж излизала по работа нейде си. Но оня накрая я освободи от присъствието си. Як излезе – що болести го бяха накачулили, ама не мирясваше и пускаше отровни шеги, подиграваше се на женското им общество, невъзпитано казваше неща, които истински благородните лицемери биха се направили, че не виждат…

И какво като Зорка – собственичката на апартамента, беше се разделила с трима мъже? Официално. На неофициалните гастрольори в сърцето и другаде отчет не водеше. Двама не дочакаха смъртта да ги раздели и я напуснаха, третият направо избяга. Но и тримата, казваше мъжът на Ана, бяха достойни за званието Герой – само заради смелостта да свържат живота си със Зорка за повече от едно „чук-чао“…

Страници: 1 2