/Жорж Сьора – ѝѝѝ4Пейзаж“/
Топличко е. Нейде 22 градуса. Приятно… И защо се оплакват от времето? Може би, защото гледам термометъра в стаята…
А навън си е стууууд… Дърво и камък се цепи. Виждал съм на село разцепено от студа дърво. Нейде в пети-шести клас бях, страхотно време – чешмата на двора /хем увита в слама!/ замръзнала, вода от близкия геран вадехме барабар с леда в кофата, кучето спеше в до Щото кошарата – кошара. Плет…
И едно дърво се цепна – чухме нещо като гръм, после двете части на ствола полегнаха настрани…
Е, сега не е чак така, ама и аз не съм с вряща кръв. Като ми вадеха вените от краката за байпаси, докторите предупредиха – ще мръзна. И наистина краката са дървени, ама добре, че е камината… За три дни изгорих дърва като за седмица. Топло ми е, но финансово…