ЗА ЧЕТЕНЕ

Което, естествено, биваше изпълнено, отчетено и докладвано в срок…

А тия… За някакви книги говорят…

„Не съм и ги чувал“ – рече нервно Старият полковник, прекъсвайки зетя си.

А оня спокойно се съглави: „Разбира се. Има книги за мислещи хора, има книжа за изпълняващи заповедите“…

Какво искаше да каже, Старият полковник не разбра много-много, но познавайки зетя си, беше сигурен, че е язвително и обидно.

Невъзпитан младеж! Язък, че вече е над 60-те, за кога да го учи и превъзпитава…

Ето дъщерята. Възпитана! Цял живот с нея се занимаваха, почти човек я направиха, ама взе, та срещна тоя…

Е, още помнеше тя уроците, още имаше страх и знаеше какво е ред и субординация.

Преди няколко дни Старият полковник случайно дочу разговор между зетя и дъщеря им. Обсъждаха как жена му – дъщерята на Стария полковник – търсела една кръстословица у тях. Да я занесе на баща си. Защото вече десет години той пари за хартия не даваше. Освен оня дебел вестник в края на седмицата, дето пишеха интересни работи за калтаците – кой се напил, кой се сбил. А, и вестника, дето навремето беше препоръчан от политотдела /в един списък бяха партийният ежедневник, армейският и този, първите два загинаха, ама тоя го оцеляха нужни управляващи/. Та там правилни хора на правилни позиции изразяваха правилни възгледи. Или поне така му се струваше…

Както и да е, дъщерята носеше всяка седмица кръстословицата от някакъв вестник, дето зетят четял. И тоя път кръстословицата нейде се забутала. Зад шкаф ли паднала, какво… Важното е, че изчезнала…

„ И гледам – викаше зетят на дъщеря си – майка ти пребледня. Побеля, бе! Не съм виждал така ужасен човек, даже по Свищовското земетресение… Стрес! Какво ще каже Каприз бей…“ Та взела тя пари и тръгнала в неделята да търси вестника. Само заради кръстословицата! Не може без нея да се яви и докладва липсата й…

Добре е научена, браво на Старият полковник!

А зетят…

Абе, какво разбира той… Година след сватбата им, дъщерята веднъж каза: „Аз мисля…“ Че Старият полковник едва не скочи: „ Коя си ти, та да мислеш? Има кой да мисли! Ти си гледай работата и дома, какво ще му мислиш… Ако пък те призори – питай, винаги ще ти кажа кое е правилното…“

Тя замънка – ама мъжът й, ама те заедно обсъждали, той…

Кой е тоя, бе? Благоволиха да го приемат в такова семейство, той ще разваля атмосферата с мислене и женски слободии…

И хептен се ядоса, когато зетят веднъж подметна: „Аз съм роден в малък град, но се смятам за селянин човек. И мисля, че у нас има селяни – истинските българи, и селяндури. Дето се смятат за нещо, пък… Вие – обърна се към Старият полковник и жена му – сте родени в села, нали? Ти в шуменско някакво селце, ти в капанско нейде, дето преди десет години обявиха за селище от градски тип…“

Вбеси го… И Старият полковник разбра – не трябваше да оставя дъщеря си сама да избира! Има си правила – възрастните по-знаят, само доброто на децата си мислят…

А той я изпусна от погледа си заради пусто студентство и…

Нищо… Мина Новата година, сега зетят рядко ще се появява. А дъщерята… Тя всеки ден ще идва, ще слуша смирена бащините мъдрости, ще ходи по три пъти до магазина…

Така се поддържа самочувствието, така…

И Старият полковник се отпусна на кревата, заслушан в старите мелодраматични песни отпреди сто години. Когато семейството е било семейство, чинпочитанието – чинопочитание, времето – време…

СЛЕДПРАЗНИЧНИ

Ако сте трупнали две-три кила отгоре през празничните дни – не бързайте да ги махате.

През 2022 година ще ви потрябват.

Хххх

• Отслабнала си. На диета?
• На заплата…

хххх

Ако купувате алкохол и ви попитат за възрастта – не е защото изглеждате млади, а защото малолетните алохолици са заприличали на старчета…

хххх

До Нова година беше „Не пипай! За гостите е!“, сега се превърна: „Хайде дояж го, че и без това ще го хвърлям…“

хххх

• Скъпа, след Нова година трябва да изхвърлим излишния боклук…
• Майка ми няма да закачаш!

ПРАВИЛНО ПО ПРАВИЛАТА

Когато постъпи на работа, в офиса я посрещнаха приветливо. С изключение на един млад колега, който нахално й намигна.

И тя веднага отиде при шефа да се оплаче от това долно, нагло посегателство над женската й същност и душа.

Младокът веднага бе предупреден, а когато – въпреки това – се опита да й обясни нещо си, уволнен…

След няколко години непознат клиент й подметна комплимент за фигурата. Тя вдигна скандал, извика полиция и долетяха три екипа – по тона разбрали, че става дума за убийство, а накрая клиентът се извини, плати тихо обезщетение /за да не се стига до съд/ и замина да си цери нервите.

Нейде там се лекуваха двама бивши мениджъри и четирима от офис планктона. Защото си бяха позволили непристойни приказки – според нея, засегнали женското й достойнство с намеци, носещи подтекст под подтекста…

И така – година след година. Мъжете я заобикаляха, няколко новоназначени, чули за нея, напускаха скоропостижно минното поле в офиса. Затова пък жените я разбраха повратно и две даже я поканиха на домашно кафе, заради което много, много съжаляваха…

Сега е щастлива и недосегаема. Пенсия, тиха самота, верни сърца наоколо. Които я посрещат у дома с кротко мъркане и сгушваха в нея без всякакви задни и предни помисли…

Най-после живот правилно по правилата…

НЯКАКВИ МЪГЛЯВИНИ

Ако човек иска да живее – медицината е безсилна, ако иска да живее добре – безсилни са и законите

хххх

Когато си излееш душата – пускай водата…

хххх

Най-доброто невинаги е добро. Често е просто най-малкото зло…

хххх

Съвременни момичета с нежни души – отварят древногръцките трагедии и плачат, защото не могат да четат…

хххх

Професионален водещ сутрин към мацка: „Благодаря, с вас беше Иван Петров…“

хххх

Ако иска съвременното момиче да се облича в модна София, трябва лятото да се съблича край морето…

хххх

Започва поредната стабилна криза…

НЯКАКВИ ОТ ДЕНЯ

Дава ми жената сирене. Отварям пакета и отсичам: „Не е добро! Тебеширено, сухо…“. После опитвам: „С някакви мазнини нагъчкано…“

Тя се сопва: „Това е най-доброто сирене! Истинско е!“

Усмихвам се: „Кой го казва?“. Очакван отговор: „По телевизията“…

Е, да де – но аз съм се занимавал с правене на сирене. И в домашни условия, и във фабрични. И нещичко поразбирам…

Виж, с реклама не съм се занимавал. Но познавам жените и лековерието им. Заради което сме близо 8 милиарда вече. Което е друга тема, де…

А и тя се сеща за жизнения ми опит и млъква. Вече не е убедена, че „ония от телевизора“ са честни хора…

хххх

Плащам телефона. Девойчето усърдно пита: „А други уреди ползвате ли?“.

Трябва да пита – по указание. Защото после ще предложи интернет, телевизия…

Отговарям обещаващо: „Да, разбира се“. И уточнявам: „Хладилника, печката…“

Усмихва се. А аз се измъквам от паяжината…

НОРМАТА НА НЕНОРМАЛНОСТТА

И какво искаме, какво се питаме – все по-ясно е: станахме антиподи на себе си. Или поне на предците и миналото ни. Нещата се обърнаха с краката нагоре. Удобна поза за „Камасутра“, но при нея сме в ролята на булката.

Какво да каже човек, когато педалщината стана норма… Това, което само преди десетилетие обявяваха за психоотклонение вече е модерен  стил и претенциозна обичайност. Алкохолизмът, простотията, наркотиците, гръмкото и самохвално невежество…

Стигна се до съвсем невероятни неща. Спортът, да речем. Позасмяхме се, когато от американски сериали разбрахме, че децата играят там нещо си… Но – без СЪСТЕЗАТЕЛЕН характер? Да не се учели на лоши неща – гордост от победата и себе си, радост от проявите, очакваната лека надменност над загубилите…

Част от природата, впрочем…

Обаче – оня ден гледам и не вярвам: имало мач между два момичешки ученически отбора в Кънектикът. Едните победили с разгромното 92:4…

Разбира се – победителките радостни, треньорът ликуващ. Свършил отлично работата, за която му плащали…

И им излязло през носа…

След мача момичетата и треньорът им били накарани да се извиняват на разбитите. Задето ги направили на пияни моркови. Не било толерантно така да ги блъскат – както викат селяндурите по нашенско: като маче у дирек!

А самият треньор е временно /засега!/ отстранен от работа с децата.

Учел ги на лоши неща, разбирате ли…

И какво? Край на състезанията, край на залозите, край на обучението за борба и победа?

Всеобщо изперкване…

ВИРУСИТЕ ДЪВЧАТ МОЗЪЦИ И СНАСЯТ ПАНИКА

И гледам друг сайт.

А там съобщение: от 8 януари в Румъния са забранени за употреба платнените маски за многократно ползване, трябва вече от типа N95 /каквито използват хирурзите при операция/ или дори респиратори тип FFP2.

От 25 януари така ще е в Австрия, от 1 февруари в Германия. И, разбира се – скоро след това и у нас…

Видите ли, не било безопасно с досегашните маски…

Първи въпрос – ако ползваните сега маски са рискови, кой отговаря за натрапените ни „предпазни средство“? Чия е вината за слабата защита? Кои са подсъдни за безгрижието и заблудата на гражданите?

Принудиха ни да носим на устата фереджета, от които ползата е като от градинска мрежа срещу комари…

/Отклонение – абе, изобщо не вярвам в налаганите мерки и теглилки, ама се чудя на безочието на погребалните агенти./

И се питам: защо не въвеждат направо скафандри? Като в старите филми за космоса – стъклено гърне върху раменете. Безопасно, сигурно… И на добра цена…

Всичко е бизнес, нали?

А в Румъния обещават 600 евро глоба за неносещ новите – модерни и скъпи  маски…

Мъни, мъни, мъни…

Стар заразен вирус…

За древния Рим обясняват, че паднал заради употребяваните съдове от олово. Натравяли организма. А тия сегашните? От уискито ли е?

И за родните политикани – мласи и стари…

Атентат срещу властта. Председателят на НС… Момент, да видя как се казваше, че го извадиха отнейде, та май и управляващите не му помнят името… А, да – Никола Минчев… Та той изпозаразил участниците в КСНС.

Първо – кога стана калайджия, кога му почерня задникът, казва народът. С типично отношение на властимащ към правилата. Бил на рисково място, не се убедил, че е здрав, ама отишъл на съвещание вече заразен…

Второ – можело е да проверят участниците с бързи тестове. Но – вярата, че вирус вируси не лови…

Трето – всичките били вече под карантина за седем дни. Специално свалиха срока. Ако беше за нормални хора, дали щеше да е така?

Четвърто – този млад човек е комуникирал с охраната, чиновници от НС, депутати, министри… И не вижда вина в себе си?

Дали ще се реши да подаде оставка? Да, бе… Наивник!

Абе, и аз знам, ама да попитам…

Не, че чакам отговор…

В тази връзка – медийното отражение на протестите срещу сертификатите и ваксините. Напомням – подобни гърмят из цяла Европа, у нас е наложена тишината на раята…

Ниско и низко ниво – и на организацията, и на отражението. Цитирам: „… демонстрантите се опитаха да нахлуят в парламента. Към това ги подстрекаваха организаторите от националистическата партия с викове „Свобода“.“

Отбелязвам – за патриотарите от патериците на Боко, никога не се е говорело като за „националисти“.

Отделно, че някои се опитват да превърнат национализма в нещо страшно и грозно. Виж – интернационалистите или нацистите, това е друго, нали?

И още. Прочетете пак цитата. Страшно! Закононарушение! Престъпление!

Подстрекаване с викове „Свобода“?!

Свобода – призив за нея е погазване на правилата, заплаха за демокрацията, удар срещу държавността?

Така се налагат роботовладелческо покорство…

Ужасяваща дума…

РЕЧНИК НА НЕПРИЛИЧНИТЕ ДУМИ В МОДЕРНИЯ ДЕМОКРАТИЧЕН ЕЗИК

Морал

Логика

Дух, духовност, душа

Мисъл

Идея, идейност

Свобода /свобода на личността, на мисленето, на изказа, на избора, на… и т.н./

Нация

Национален /език, култура, родина, интерес, бъдеще, история, манталитет…/

Род

Народ

Семейство

Любов

Деца

Бъдеще

Култура

Образование /заменена с обучение/

Книга

Оригиналност

Неформатност

/речникът се допълва постоянно. Целта – създаване на единен, звуково-информационен език, с богато наситени по смисъл звуци, без езиково-стилни излишества, конкретен и меркантилен. Разбира се, звукоподражанията ще са на английски/

Страници: 1 2