СТУД, СНЯГ И ЛЕД

/Едуар Мане – „Олимпия“/

Странно, но метеоролозите познаха. И в понеделник срещу вторник сви мраз. Ама – мраз…

Кучето отново се звереше на белотата, после взе да ремонтира цвета на жълто-оранжево. Тук-там…

Колите намаляха, навред стържене. Шофьорите разбрали, че не бива да оставят колите извън гаража. Което не означава, че ще ги приберат. Та гаражите са важно място – едновременно склад и килер със зимнина. А улиците – обществени…

Автомобил спря рязко. Слезе жена и започна да стърже предното стъкло. Явно се понесла нейде си, после се съсетила – ама не се вижда от скреж, та решила насред улицата да оправи погледа си.

Набързо приключи, тръгна и… Пак спря. Ами то и ние от тротоара виждахме, че само е драскала набързо. По женски – нали иска да е чисто, значи трябва да стане… Но – само не ще!

А вътре е топло пред камината. Гледам филмчета, чета и препрочитам някои книги. Интересни книги. Както винаги…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ТЕЗИ ОТГОРЕ ЗНАЯТ, ТЕЗИ ОТДОЛУ ИЗПЪЛНЯВАТ

Сутрин ги вдигаха едновременно. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които ги вдигаха. За вдиганите беше излишно да се товарят с подобни сиви ежедневни мисли…

После започваха работа. Така, както трябва. А как трябва знаеха тези, които бяха над тях. Просто задължително беше да се изпълнява правилно поисканото. Останалото – празни помисли през загубено време.

Нуждата от извършваното не се аргументираше. Тези отгоре знаеха кое, кога, къде, как. Но не обясняваха. Най-вече – защо…

Страници: 1 2