/Клод Моне – „Аснере“/
Снежец. Просто прашинки. Но ледени. Студ. И, съответно, липса на мерак за скитосване.
Който мерак и преди ми липсваше. Защо да мъкна морно тяло, когато отварям книгата и съзнанието ми литва. Не само из материалния свят, а също из фантастичните видения на големите писатели…
А, като запалиш камината… Отпуснат, унесен, оглеждащ и приобщаваш се към друг свят…
В МЕБЕЛНИЯ МАГАЗИН
В дома й всичко беше подредено. Шкафове, фотьойли, дивани, гардероб, маси, столове… Чисто, лъскаво, естетично. По нейната естетика. Наследена от майка и баба. Най-важното – нищо излишно отгоре! Нищо!
След храна – измитите съдове в шкафа. Няма нужда да изсъхват, ами ако някой ги види на сушилника? Никакви дрехи – в коридора дори имаше шкаф, а в него се прибираше всичко. Сухо, мокро – там. Да е скрито.
genek 