
/Клод Моне – „Аснере“/
Снежец. Просто прашинки. Но ледени. Студ. И, съответно, липса на мерак за скитосване.
Който мерак и преди ми липсваше. Защо да мъкна морно тяло, когато отварям книгата и съзнанието ми литва. Не само из материалния свят, а също из фантастичните видения на големите писатели…
А, като запалиш камината… Отпуснат, унесен, оглеждащ и приобщаваш се към друг свят…
Страници: 1 2
Молитва
Павел Матев
Господи, въздай на странника упование и знак,
на поета – бяла страница, на боеца – клетвен сняг.
Боже, подари на бедния риза – да се облече.
Залък хляб подай на гладния, та „сполай“ да ти рече.
Боже, поднеси на жадния шепа изворна вода.
Посмили се над безправния – дай му глътка свобода.
Боже, възвиши усопшия – с рая си го утеши,
успокой и злоезичния – злобата му заглуши.
Боже, принуди богатия лептата си да даде.
Изпрати в затвор разбойника – себе си да окраде.
Господи, спаси безверника с благородния си жест.
Но не връчвай на изменника правото да има чест.
ХаресвамХаресвам
Благодаря!
ХаресвамХаресвам