СЪНИЩА
…Третата глава на змея се опита да го захапе като любовница по задника, но той рязко се извърна, замахна с меча и главата се търкулна до другите две…
Избърса потта, избила чак върху шлема. И погледна красавицата, проснала се в умел припадък край извора. Опитна беше – вече трети път я спасяваха, та знаеше как да изгуби съзнание от крехък страх. Роклята отгърната почти над коленете, деколтето скъсано от биещото в тренировка за влюбване сърце, очите полузатворени, устните полуотворени в типично женска покана…
Той отметна шлема, пусна го върху пясъка и заби меча до него. После пристъпи към хубавицата. Трябваше да я свести, но щеше да я уплаши с дрънченето на бронята. Затова се зае с разопаковането си…
Защитата падаше рязко, дрънчеше, вдигнаха се даже гарваните, очакващи на опашка реда си за обяд по змея.
Но красавицата беше опитна и не се събуждаше от шума. Имаше си ред, трябваше да чака първата невинна целувка…
Не мислех, разбира се, да пиша днес. Причината е важна – здравето. Обаче – светът не се интересува от здравето, ни от мераците ни. Има си свои правила. Законите на хаоса…
И, естествено, става нточно това, което нормалните хора не очакваме. Както и ненормалниците, де…
Таман Байдън беше решил, че е стреснал руснаците и може да се заеме с Китай…
Таман бандеровците смятаха как ще разстрелват и бесят руските хора в Днбас…
Таман британци, германци, французи и подобните им мислеха, че са укротили Русия…
И Путин взе, че призна ДНР и ЛНР…
/Иван Айвазовски – „Деветият вал“/
Това си помислих, нямах време да го кажа, когато в мазата се смъкнах на пода. Така – като отпусната празна пижама. После се качих, главата ми се въртеше, а на килима пред камината – отново се смъкнах…
Допълзях до дивана, по него, по него – до масата, от там барплота и взех хапче. Стоях, не помня колко – да се освестя, върнах се до дивана и легнах…
Следобяд бях свеж като кисела краставичка. И не повтори…
Ама реших – каквото напиша, веднага го пускам, защото не се знае наследниците дали ще го видят дори.
Тук ще продължавам – докато мога, седмично, по малко. Пък каквото…
АТАКАТА НА ЗМЕЯ / Shadow boxing/
/Всякакви съвпадения са напълно нарочни/
Пръв го забеляза овчарят Йордан, комуто за пиенето и старческото детство наричаха бай Дан. Него ден той беше извел стадото на поляната и дебнеше да не го изненада Киу Китайчето /иначе – Киро, ама не можеше да казва „р“/. Пасеше си, значи, стадото, дремейки под големия храст, когато усети нещо некомфортно. Първом помисли, че е от ракийцата, с която проми стомаха по време на пестеливия обяд – някакъв си литър скоросмъртница. Та затова реши да я разреди и доля в устата още половинка от дарената му заранта шльокавица. Мичу кръчмарят така си плащаше за десетте овчици – със събраните след полунощ в тенекиена манерка остатъци от разните питиета.
/Алексей Саврасов – „Междуселски път“/
Като зави един вятър… Гладен вълк или недоволна жена…
Цял ден във вторника ви, ви, изви се като пиян флигорнист на циганска сватба.
Аз кротко го слушах, заслушан в едни лекции на Фурсов, после в исторически лекции за френските династии.
Така мина единият ден. В който написах нещо като фантастика, нещо като реалност – разказ за африкански държави и събития в тях. Просто всякакви съвпадения с реалността са конкретни и логични.
Можеше и по-хубав да стане, обаче нямам вече време. Каквото – такова. Остава в интернет, съдбата му каква ще е… Някаква…
Мигар динозаврите са оставили нещо – освен кокалите си? А от повечето и това не е намерено.
ИЗЛАГАНЕТО НА БЕЗСРАМНИКА
хххх
/Владимир Димитров – Майстора – „Жени“/
Началото на втория месец от годината. Минала е треската на празниците, има време до пролетното напрежение. Нейде скоро са само нашият Трифон Зарезан и търговският свети Валентин.
Така че – поотпускане…
Разбира се, работата си върви. На които работят. Съкратените, карантинираните, концлагерираните – какво да работят?
Пандемията, измислена за да замени Третата световна, не успя. Не я приеха повечето хора. От безразличие до протести.
Даже медиците схванаха, че са платени рекламни агженти на грабителите…
genek 