И ПАДНА СНЯГ

/Михаил Врубел – „Демон“/

Пет-шест пръста. Нищо нещо едно време. Голям сняг – дебел комат, викаше народът.

Сега началствата му охкат – бедствие…

И се питам за таксите дето ги плащаме, а газим снега, хлътваме в скрити ями насред пътя, пързаляме се…

Не, не се питам – защо не чистят? Питам се – абе, защо плащаме?

Казано честно, когато разбера, че някой тарикат не е платил нещо си… Отдавна не го коря. Каквато държавата – такива и хората в нея.

Тя лъже, те се мъчат поне малко да компенсират…

Не съм примерен гражданин? Ма, нали ви казах – каквато държавата…

Страници: 1 2

НЕПРАВИЛНИ МИСЛИ, ЗАБРАНЯВАНИ ОТ ЦЕНЗУРАТА

КАК ДА НЕ СТАВАМЕ ИДИОТИ В ШКОЛОТО ЗА ГЛУПАЦИ

Срещнах позната журналистка. Взе да ми разправя – едва ли не разплакана – как била на среща с украински студенти в местния „колеж“ /изнесено-дотътрено УбУчение от великия университет в Горни долен мътни трап, резерват на Вселенската суперакадемия по вси нЕуки. Но това е друга тема, макар че показва нивото на дошлите тук да си купят тЪпия по-евтинко и лесничко./.

Та там някакъв Никита разправял и показвал кадри, заснети /според него!/ от баща му, героично стоял на балкона, докато самолетите снасяли отгоре бомби…

Аз, като преопитен реалистичен скептик или скептичен реалист, я попитах: „Кой е този Никитка?“…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НОРМАЛЕН ДЕН

Пешо стана по навик рано, бръсна снега от пътеката, нацепи дърва за цяла седмица…

Ванко се надигна десетина минути по-късно, прозя се, пийна кафе и легна да си доспи…

Марчето излезе почти веднага – днес на магазина щеше да има опашка от почиващи си клиенти, та трябваше да побърза…

Киро пусна най-напред телевизора. Жена му доволна надникна изпод юргана. Напоследък се радваше на телевизионната му мания – сега ще почне да псува наред говорители, журналисти, политици и за нея няма да остане нищо…

Страници: 1 2