ХАОСЪТ СЕ ПОДРЕЖДА ХАОТИЧНО

/Димитър Вецин – „Зима“/

Март за мен винаги е бил леко объркан месец. И винаги се е подреждал като в уреден хаос.

Така и сега.

Зрението се оправя – все по не виждам, все по-разлято ставя. За да стигне до хармоничност – мрак.

Мрак значи време за сън. А какво ще се сънува е друг въпрос. Помните ли приказката за Оле-затвори-очички?

„Облечен е много хубаво: в копринено палтенце, само че не може да се каже точно какъв е цветът на палтенцето, защото то изглежда ту зелено, ту червено, ту синьо — зависи на коя страна ще се обърне Оле. Под двете си мишници той държи по един чадър. Единият от тях, на който са нарисувани картинки, той разтваря над добрите деца и тогава те сънуват през цялата нощ най-чудните приказки. Другия чадър, на който няма рисувано нищо, Оле разтваря над лошите деца и тогава те спят като пребити, а когато се събудят на сутринта, не могат нищо да разправят.“

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

Москва 24

КАТО НЕ ВЪРВИ

… Не върви, бе Ленче, и туй-то…

Разведох се, разбира се, като всяка жена – почти навреме. Малко късно, но все пак успях.

И заживях сама. Но – имам си нужди. И човешки, и женски. А те искат пари…

Та почнах мой бизнес. Специален. Изграден на психологическа основа.

Запознавам се с някого, каня го в къщи. Любувам му се как се съблича и, тъкмо е останал по организъм, виквам: „Леле, мъжът ми!!!“.

Оня излита като торпила с люта чушка в задника. Обикновено през балкона. Удобен балкон имам – три крачки за засилване, на първия етаж. Кратък полет и… Като се видим с избягалия нейде случайно, кимаме си, а той даже се оглежда – да не е мъжът ми наблизо.

А у дома не се връща. Ни за костюма – скъп, като за пред чужди жени, ни за риза, чорапи, обувки – модни, нови, удобни, ни за портфейла. Който обикновено е пълен с пари. Изглежда, освен жените, има и други бизнес интереси, дето се плаща на ръка…

Е, ако има някакви карти и документи – пращам му ги по глухата баба Васа от горния етаж. И той даже ми е благодарен…

Обаче…

Страници: 1 2