
/Карл Брюлов – „Пейзаж“/
Най-напред – за мен.
Трудно виждам, едва нагласявам компютъра, обърквам бутончета. И ми се струва, че всеки момент ще направя това, което трябваше отдавна да сторя. Да спра…
Макар че… Каква полза? Да седя на дивана и се пуля нейде в нищото? Не е за мен…
Да скитам с глутниците пенсионери из града? Да, бе…
Да ме извеждат и оставят на някоя пейка, че да… Даже не смеят да ми предлагат…
Чета трудно и електронната книга – с все увеличения шрифт. Слушам и понякога гледам предавания в ютуба. Намирам интересни канали – да речем „Вестник бури“. Води го млад и интелигентен младеж, при това марксист, ама не фанатик. Интересно е.