
Норман Рокуел/
Ами хванахме се за зеленото, както вика народът. Демек – и тая зима избутахме. Пък лятото – ще пасем, ако се наложи, но и него…
Като сме си стадо… И все оцеляваме… Някак си…
Кембъла – мой градски и добър познат, лека му пръст! – имаше една теория за оцеляването. Мисля, че веднъж я споменах. Хорото е типична картинка – с лице навътре, полунаведена глава, не поглеждайки назад… Където – зад кръга – е врагът. Който си избира жертвата. Но останалите не поглеждат. И не чуват виковете й. Важното е, че са оцелели. А хорото се върти…
Трудно е да се признае, но повечето сме потомци на оцеляващи. Борците, самоотвержените, саможертвените – обикновено са загивали млади. Без потомство.
Оцеляващите са отглеждали бъдещите поколения. И генетично са предавали и страха, и жаждата за оцеляване. На всяка цена…
Добре е, че често – дори твърде често за такъв малък народ, сред тия поколения генетичната обреченост е преодолявана.
Сравнете нашата история с холандската, белгийската, френската или немската дори…