ВСЯКО НЕЩО ИМА КРАЙ

/Алфред Сисле – „Пейзаж“/

Само саламът – два края.

Просто едва се справям, но нещо ме тласка да изложа мнението си. Може би се надценявам – опитвам се да се изправя срещу налаганата пропаганда. А тя е със силен гръб, с много пари, наема продали таланта си хора. С едничка цел – промиване на мозъците, налагане на нечие мнение като обществено.

Помня как Сашо Дончев цинично и честно призна – неговият вестник излага неговото виждане. Журналистите са наемници, изпълняват задачите, поставени от чорбаджията…

Да, бе – свобода на словото…

Огледайте се. Ако има свобода на словото, значи трябва да има РАЗЛИЧНИ мнения по медиите. Различни!

А те са като под индиго – щамповани.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

РЕАЛИСТИЧНА ФАНТАСТИКА НА УЖАСА

Остатъците от мозъка постепенно се сливаха в едно. Е, наполовина на миналото, с някои липсващи части и елементи, но се събираха. Две капки се изпързаляха по черепа и пльокнаха върху долната челюст. Оцелелите зъби притракаха, не улучиха, а капките внимателно се плъзнаха нагоре към наистина черепната кухина.

Зъбите не се сетиха за пропуснатата плячка. Не знаеха защо им е, нямаха и понятие какво биха направили с уловеното. Обаче – по навик тракаха…

Черепът леко се превъртя, челюстите захванаха нещо под него. Право, гладко, почти кръгло… Остави го, извъртя се на място и, въпреки поизровената дупка в стъкления прах, захапа друг подобен предмет. Той пък се захвана за предишния и… Ако имаше оцелял наблюдател, щеше да възкликне радостно и учудено – двете кости се превръщаха в ръка. Наблизо, удобно легнали върху остъклената почва, лежаха пръсти. Черепът се превъртя, побутна с долната челюст костиците, после захапа и метна отгоре им двете кости… Добави въргалящата се самотна лъчева кост.

Ръката беше готова…

Страници: 1 2