ЗА ЧЕТЕНЕ

Пин на доске Юмор и сатира

ОСТРОВЪТ НА СЪДБАТА

Старият моряк помириса поднесената му пура, грижливо я прибра под сламената шапка, извади луличката – очукана като него, ощърбена като устата му, и се наведе към младото конте:

  • Да, сър, бях веднъж на този остров. Слязох, огледах се и веднага забутах лодката обратно…
  • Защо? Неизвестен остров, романтика, тайнственост… Можеше да го кръстят на твое име, да останеш в историята…
  • По-скоро щях да остана там, сър… – старият моряк ливна чашката с ром в бездънното си гърло и с очакване погледна младежа. Той го разбра, размаха ръка и почти трезвият келнер долетя като лешояд на плячка. Този път контето поръча цяла бутилка – не искаше да прекъсва разказа на моряка. За себе си поиска още веднъж сок от манго, което накара барманът да смръщи презрително очи, но когато видя другата поръчка, се усмихна. От дългия си опит знаеше – този младеж е с широки пръсти, ще има бакшиш и за келнера, и за него…

Старият моряк си сипа бавно само два пръста ром. Имаше време, беше изгълтал три чашки в прелюдията към разговора, можеше и да изпита рядкото наслаждение на спокойно напиване…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s