Архив по дни: май 9, 2022

ПРАЗНИЧНО НАТРУПВАНЕ

Конец, c.1946 - Кукрыниксы - WikiArt.org

/Кукриникси – „Краят“/

Празниците или идват, или сами ги създаваме.

Беше Гергьовден. Мина страхотно – цял ден телефонът не млъкна. И от тук, и от чужбина. Холандия, Германия, САЩ – звъняха бивши ученици. Душата се облажи…

И по други поводи.

Обади се братовчедката Роса. Щяла да става ПРАБАБА??? Една година е по-малка от мен. И – прабаба…

Препоръчах й да постъпи в Археологическия музей… Като експонат…

Идваха бебетата. Разбира се, дядо им направи поредна торта. Отново експериментална – взех малки бисквити с ванилия, наредих ги не хоризонтално, а вертикално, залях ги с крем за солидно попиване. Естествено, бял крем отгоре, украса…

А телефонът звъни…

Ето – обади се един младеж, учител. Неговите възпитаници – под ръководството му – спечелили един златен и два сребърни медала на конкурс по компютърно рисуване.

Нямам понятие как се прави, но – важното е, че децата са постигнали нещо. И са доволни. А и са докоснали прекрасно нещо като живописта.

ЗА ЧЕТЕНЕ

Херлуф Бидструп - мастер карикатуры | Artifex.ru

Artifex.Ru

ПРОЛЕТНА КАЗАРМА /ПЛАМЕН ОТ АСКУУ/

През 1970 година ни пратиха на военен лагер. Май бяхме първите или едни от първите, които минаха по програмата за НВО /не Ейч Би О, а начално военно обучение/.

Ние имахме някаква представа по предмета. Що филми за войната бяхме изгледали – „Капитан Леши“, „Валтер защитава Сараево“, „Козара“ и какви ли още не плодове на югославското кино, гарнирани със „Сержант Кален“, „Закон и юмрук“. Отделно съветските, ама те бяха прекалено сериозни, че искаха и мислене – нещо, към което пуберите нямат предпочитания. А, то май тогава и пубери нямаше, изкелефечването дойде по-късно.

Да не споменавам за близките времена, когато казвах на учениците: „Преди в казармата не ходеха само инвалидите и педалите. Вие не сте инвалиди, нали?“…

А ние се интересувахме от очакващата ни казармена реалност. Не само любопитството и предчувствието, каращо момчетата да разпитват за военната служба, както момичетата за всеки случай запомнящи къде се намира родилното.

По него време в отпуска бяха се прибрали един братовчед на баща ми и един по-голям от нас младеж, живеещ наблизо. Та ги питах и разпитвах, за да придобия знания и опит, по-късно оказали се абсолютно неверни и ненужни. Кой знае защо, по време на службата в Севлиево, мен никога не ме е събуждал командирът на базата, за да пита: „Гошенце, днес ще имаме ли занятия или да ви оставя да поспите?“, както е било при батковците, разказвали ми колко уморително нещо е да командваш нищо не разбиращи офицери и генерали…