Празниците или идват, или сами ги създаваме.
Беше Гергьовден. Мина страхотно – цял ден телефонът не млъкна. И от тук, и от чужбина. Холандия, Германия, САЩ – звъняха бивши ученици. Душата се облажи…
И по други поводи.
Обади се братовчедката Роса. Щяла да става ПРАБАБА??? Една година е по-малка от мен. И – прабаба…
Препоръчах й да постъпи в Археологическия музей… Като експонат…
Идваха бебетата. Разбира се, дядо им направи поредна торта. Отново експериментална – взех малки бисквити с ванилия, наредих ги не хоризонтално, а вертикално, залях ги с крем за солидно попиване. Естествено, бял крем отгоре, украса…
А телефонът звъни…
Ето – обади се един младеж, учител. Неговите възпитаници – под ръководството му – спечелили един златен и два сребърни медала на конкурс по компютърно рисуване.
Нямам понятие как се прави, но – важното е, че децата са постигнали нещо. И са доволни. А и са докоснали прекрасно нещо като живописта.
genek 