/Архип Куинджи – „След бурята“/
Пролет… Един ден топло, на другия дъжд, на третия вятър… Дърветата цъфтят, цветовете се ронят…
И би трябвало да е любовен сезон, ама нещо любовта я няма. Само секс! Най-вече народът в ролята на булката…
При това излъган от наивни тарикати, смятащи се за голяма работа с две малки. А всъщност – нагли и жалки…
Аз си намирам забавления. Например, посветих един следобед да разбера – с коя фирма е подписан договор за американски газ. Защото някак си ми стана мъчно за Простокирото. Явно бая бой е ял като малък, тъй като не умее да излъже барем на ниво първолаче.
Видите ли – нямало да каже с кого е подписвал, щото щели да разберат други премиери и да поръчат евтин газ при същите тия, дето го продават /цитирам оная паднала по лице Барби, дето се изживява освен като любовничка и като негова шефка/ – ЧЕТИРИ ПЪТИ по-евтино от руския газ???
Реално, възможностите са няколко. „Скитащи“ танкери – танкери, чиято стока е отказана и търсят де да пласират газа. Или пак руски газ, ама през нужния посредник. Или най-вероятното – газ по далаверска линия чрез американски съучастници на Киро, Асена, новия булгаргазски шеф…
Да ни прекарат – няма да се женят за нас, я…
genek 