ПРАЗНИЧНИ ДНИ

/Питер Паул Рубенс – „Юпитер и Калисто“/

Така се натрупаха – на 19 рожден ден на близнаците, на 20 на малкия син, на 28 на големия, после идва моят рожден ден и на най-големия внук – адаш…

Преди не можех да се доредя до празник – първо малкия, после големия и за мен пари не остават. А за жена ми има – тя е чак на 25 юли.

Сега и внуците се включиха в серията празници. Миналата неделя бяхме на селски празник. Скара на дървени въглища, гости, веселба. Направо бях капнал от празнуване.

После били в детската градина. Пратиха ни клипа – все едно конгрес на БКП. Момчето и момичето седят примерно на трибуната, поднасят им поздравления… Абе, добре уредена самоинициатива и добре репетирана импровизация…

Сега по темите.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ДАРВИНИЗМЪТ В СКОК НАЗАД

В разцвета на цивилизацията човечеството от племето на Охо-Бохо имаше 100 стоманено заковани принципи и върхови знания…

Настъпваше времето на следващото поколение. Което с нетърпение очакваше да поеме кормилото. А това застрашаваше властта на вождовете.

Които решиха – с най-добри чувства и с най-полезни намерения да не се предават всички знания и умения на новото поколение. Стигат им и 90, пък ако им потрябват другите… Ами да си открият…

Страници: 1 2

ГЛАД, ЛЪЖИ, ПРОПАГАНДА

/Рембранд – „Даная“/

Да поясня, макар да е безинтересно за хората. По някакви причини ослепявам. Фокусът се губи, трудно се ориентирам, но не хленча.

Просто се оправям – макар да не виждам. Ходя по улиците понякога. Зная наизуст и разровените плочки, и опасните места.

Повечето време съм в къщи. Чета на електронната книга /увеличен шрифт, малко време/, следа в интернет ставащото, не се задоволявам с наученото, търся още и мисля…

Е, а сега ще напиша някои неща. Малко, но…

Вие сами ще откриете останалото.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

МАГЬОСНИЦИ И СУПЕРСПЕЦОВЕ

Сив свят. Сива атмосфера. Сива земя. Сиви същества…

Унифицирани. Еднакви в незабележимостта и некадърността си.

Слели се с природата, невидима част от сиво-зеленикаквото блато…

Но всеки свят – дори този на нищожествата, има своя йерархия. Разделение на хищници и тревопасни. На жертви и палачи. На долна част от хранителната верига и господари на реалността…

Които не се появяват току-така. Определя ги Природата посредством оръдията си – временните властители, смятащи се за вечни.

Те се издигат над храната, те определят мястото на всяко същество.

Страници: 1 2

СЪЖАЛЯВАМ!!!

Не зная кога и дали…

Ще видим. Ако видя…

ЗА ЧЕТЕНЕ

РАЯТ НА РОБОТИТЕ

Отвлякоха го привечер.

Градският парк зеленееше, дърветата бяха разцъфнали, майките с деца се бяха прибрали, пенсионерите отдавна висяха по масите пред кафенетата…

И само такива като него бродеха самотно из алеите.

Всъщност, бяха четирима. Минчо Кьопавия си беше избрал розите – чистеше ги и им говореше. Дали се оплакваше от майка си, починала преди двадесет години, дали разправяше какви бели му прави злонравият комшия… Никой не знаеше, защото не останаха вече хора, които да го изслушват. А розите бяха по-човечни – понякога даже съгласно кимаха според вятъра.

Пена Драгичевската също беше ангажирана. И този път отиде до езерото, поспори с него, после се върна, заета в кавга с няколко пчели и мухи.

Страници: 1 2

МНОГО ЗА КАЗВАНЕ… Е, И?

/Иван Айвазовски – „Бриг „Меркурий“/

Светът си върви. Плавно, ритмично, по спиралния наклон към пропастта…

А пускащите се с него надават глас. Кой крещи от страх, кой вика от възторг, кой предупреждава, кой просто гълта за последно вятъра…

А някои просто гледаме мълчаливо. Просто стигнахме – късно – до единствения извод за живота. Ми – тече си… Остави се на кефа – дали мазохистичен или с крайна надежда, пък после…

Каквото…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

ВСЕЛЕНА В ЕДИН ЕКЗЕМПЛЯР

Така се случи, че веднъж всемогъщият Създател на вселените закъса на планетата му. Хлътна в пясъчна яма. Хем я знаеше – нали сам я беше сътворил като елемент от забавленията там – Огнената пещера, Калната клопка, Хищните жени…

Обаче – на, забрави я…

И добре, че наблизо минаваше именно оня – някакъв наскоро сътворен биоекземпляр, още пресен и неопитен. Та веднага подаде дълъг клон на Създателя и го изтегли на здрава почва.

Изправи се могъщият Стопанин на вселените, мръдна с лявата вежда и изчисти пясъка от себе си, мръдна с дясната и бетонира за наказание пясъчната яма, сви носа в леко пренебрежителна и едновременно с това благодарствено-снизходителна усмивка:

Страници: 1 2