Жега… Излизах в събота, пих чай и студена вода, едва се прибрах. Краката трудно се движат, главата шуми…
Лежах, уж отморявах… Мани, мани…
Трудно беше да пиша, но намерих как.
При това не лежах без работа, а се престраших да поровя из телевизионните програми. От доста време ги избягвам, макар понякога – например, при хранене – зяпвам към екрана.
А сега погледнах към руските телевизии, към публицистичните им предавания за войната.
ЧИЧО ПЕРО /експозиция/
Чичо Пешо някои наричаха Перо. Но – тихичко и далеч от ушите му. Защото, както с полушепот говореха зад гърба му, бил малко перко и като нищо можело да набие дръзналия да го обижда. И не само него. Веднъж беше напердашил трима цигани, опитали се да откраднат кон от ТКЗС-то в близкото село.
Е, последствия нямаше. Защото чичо Пешо работеше в милицията и тъкмо тогава го бяха изпратили да разследва изчезването на тон слънчоглед от склада там. И попаднал на циганите, тихичко отвеждащи коня от стопанския двор.
Друг въпрос е какво щяха да правят с него – ни можеха да го продадат на друго ТКЗС, ни на частник. Ако случайно намереха, де…
Важното е, че ги сбара в тъмното, разбра какво става и…
Циганите изпълниха отчета. И го ангажираха, защото иначе чичо Пешо щеше да открие слънчогледа и да стане една…
Казано направо – началниците му хем го харесваха /можеше да открие дори сврака, отмъкнала капачка от бира/ хем се бояха от него. И по-скоро от трудно управляемия му нрав. Често разкриваше неща, които по него време не бяха за публичност.
ПО ПРАВИЛАТА
Машината се носи по пътя. Лъскава, модерна, мощна, все още, красива.
Двигателят бръмчи унасящо. Всяка негова частица е на мястото си и си изпълнява задълженията. Въртят се, набират сила и скорост, никоя част не си помисля дори да изкръшка. Защото знаят – една гайка да се отвърти, за да си почине и…
Колелетата се носят. Здрави, сигурни, намират опората на пътя и колата хвърчи, разчитайки на тях.
genek 