ОТ ПОНЕДЕЛНИКА

Пуснах материалите в понеделник и усетих, че погледът помътнява. От умора и от близкия мрак.

Затова още следобеда седнах да почвам коментара. Де да знам във вторник как ще е. Макар да се надявам, че няма да се влоши…

Киселото зеле стана – претаках го хубаво,даже веднъж обирах пяна, но после не се появи.

И направих куркудена чорба. Която иска особени продукти, а лете просто не е подходяща.

Месо, нарязано на ситно, запържено с лук, после добавям целина и моркови /моя рецепта!/, може и половин – един картоф. Накрая – наситнено кисело зеле. На вкус всичко.

После мятам в тенджера с вода, добавям зелев сок /на вкус/, никаква сол /зелев сок!/, може кимион и чер пипер, непременно червен пипер.

Накря – застройка.

Както определям – дебела чорба, гъста, вкусна, гореща е страхотна в студа.

Чорба – не постна супичка…

А при нас идваха внучетата, изкараха три дни. Готвихме, забавлявахме се…

Все пак, имах време да надникна по земното кълбо…

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

НА ЛОВ ЗА ШАРАНИ

• Вчера  ходих за риба – каза Митьо Джибрата  и се облегна назад на стола – Жената искаше да уловя нещо вкусно, че и много. Щяла да кани приятелки, да се демонстрира каква готвачка е… Абе, аз я знам, ама нали за пред хората… Та отидох на Тъмния вир…

Пешката изля поредната малка мастичка в устата си и примлясна:

• Пак рибарски лакърдии – рече пренебрежително – Отишъл си, метнал си серкмето…
• Не! – възмути се Джибрата – Никакви такива! Аз съм честен и почтен рибар, въдичар, спазвам закона и правилата… Въдицата метнах и като почна една… Като дъги изхвърчаха от водата и – хайде в кошчето…
• Стига, бе… С вицове ли ги примамваше – рече бай Кольо Мушката.

Митето почти се изправи, после се усети и отпусна обратно на мястото си.

• Едно позна – примамвах ги. Щото като ми рече жената какво пак иска, задействах се. Отидох до вира – един ден, втори, мятах кюспе, роних хляб… О!

И се загледа в идващият към масата Киро с някакъв непознат човек.

Страници: 1 2 3 4