Архив по месеци: януари 2023

МАЛКО ПОЧИВКА

Следващият понеделник няма да съм тук. Предполагам, че ще съм нейде, но не в блога.

Малкият син заминава с бебетата за Испания – разходка. А аз оставам да гледам кученцето му. Дребният сатанист – черен френски булдог, на няколко месеца.

Та ще чета – колкото мога, ще гледам на телефона разни неща, естествено – няма да пиша. И към света надали ще поглеждам – не виждам на телевизора почти нищо, другото мога да чуя…

Така че – на 30 ще си починете от мен…

хххх

С немалко хора от моята младост се разделяме. Отиват се. Лолобриджида, Кикабидзе, Чурикова…

Чурикова не беше лоша актриса, но не смятам, че беше гениална. Просто умееше да изпълнява нарежданията на мъжа си, същевременно режисьор. Най ми хареса в „Начало“ и „Шрли-мирли“…

Кикабидзе беше отличен аргист, после стана злобен рсофоб. Ако не го бяха взели в „Не горюй“ или „Мимино“ – кой щеше да го знае… Извън СССР и най-големите артисти не се котираха. Примери много – Крамаров, Видов…

Но – лека му пръст на Кикабидзе, окаля се последните години, обаче… Абе, лека му пръст?

Джина Лолобриджида я помня от „Парижката Света Богородица“. Млада, красива… Добра актриса – мечта от юношеските ни сънища…

ЗА ЧЕТЕНЕ

ОТСЪСТВАЩО ОТ МЕМОАРИТЕ

Херлуф Бидструп: Как датский карикатурист попал в немилость на Западе и  получил Ленинскую премию в СССР

Херлуф Бидструп, его говорящие без слов карикатуры и травля, которую он  пережил

Имам една книга – „Ранни мемоари“.

https://otkrovenia.com/bg/proza/minalo-beshelo-ranni-memoari

или

https://chitanka.info/book/9619-ranni-memoari

Е, разказвам доста неща – пригладени и укресени през моите очи.

Но нали дъртаците помним по-добре минали години, отколкото тая сутрин – сетих се за още.

Борован. Шейсет и кусур година. Тръгвайки от центъра към нашия дом, се минава покрай паркчето. Където е паметникът на падналите във войните. С името на прадядо ми също. Било е там и името на дядо ми, но се върнал и го изтрили.

По моста се тръгва към Малорадското шосе. Отляво училище, отдясно две сгради. Тогава, сега… Дали са оцелели…

РЕАЛНО И ХУБАВО

Не съвпадат. Прекалено често. Поради което жените и политиците си създват свои светове – горко тому, който се опита да ги върне в действителността.

В момента – вторник, ПП са върнали очаквано нестаналия мандат. Дрънкаха две седмици, дадоха повод на Боко и бандата му да дрънкат, създаваха работа на джурналюги и други пенюги от рода на политолози, зоолози, сексолози и някакви там дребни мошеници да се развяват по медиите и задимяват с празни, но отровни приказки.

Краен резултат – нищо…

Очаквано нищо.

Поради което дрънкането на тенекии мина към третия мандат. Осигурено неадекватен и невъзможен.

Днес ще пробвам да позная чий ще е. На ДБ.

Радев няма да си хвърли некадърното, но, все пак – нужно за нещо си, отроче на Янев. Няма да посмее да повика ДПС. Прекалено големи хищници са. БСП е в агония. А „Възраждане“ – опасни с демагогията и напористостта си.

Макар че това е възможност да смачкат фасона им. Иначе – при избори напролет, ще вземат да натрупат мазнинка…

Пък ДБ се взеха на сериозно. И трябва да бъдат орязани. Както офъкаха ВМРО, разните Барековчета, Янета и друга паплач…

Така че – не очаквам „признание“ на ДБ от Радев и политически фарс – подкрепа и удари в гърба.

Предостатъчно нагли са, достъпно тъпи и некадърни, фанатично злобни и самоуверени…

Бесен глиган за отстрел…

А има мишена – БСП. Хищната Ниновица, свитата й, жаждата за малко поне власт…

Избори ще има!

И рухване на още уж здрави банд… партии…

ЗА ЧЕТЕНЕ

Карикатурите, които укрепват мира между народите ~ Херлуф БИДСТРУП |  webstage.bg

НАПЪЛНО ИЗМИСЛЕНА СЛЕДНОВОГОДИШНА ИСТОРИЯ„

И последният изпит остана в книжката. Така че – време е да се поприбере за седмица в родния град, да хапне свинско, да пробва винцето на дядо си, да се види с приятелите от училище, да разменят някоя история от следването.

Само седмица – затова не бива да губи време. И отиде в бюрото за продажба на автобусни билети. Обаче – нямаше. Следващата година щеше да знае, но сега… Още заек-първокурсник… Даже казармата не беше го научила на малко предвидливост.

Е, ще отиде с влака. Билет до Мездра или Червен бряг, после все ще намери автобус…

Билети на гарата имаше, предпочете до Червен бряг. Някакви си 30 километра после, може и на стоп да ги глътне. Та в казармата изчезна от Севлиево с гарнизон, спря камион край града, прехвърли се в Ловеч, а после след Плевен и необезспокояван от никакви патрули, изненада родителите си…

А пред гишето видя Юлия. Колежката от журналистиката, запознаха се на първата „заешка“ бригада. Дребна, лека, пъргава, симпатична… Даже бяха заедно на ресторант в Плевен. То стана доста случайно – навремето майка му беше скептичка, че ще го приемат студент. И той предложи бас от 200 лева! Бая пари тогава…

ГРИПОЗНО ВРЕМЕ

Ща – не ща . намалявам писанията. Хептен цаплуваха очите.

А наоколо… Детските отделения – пълни. Възрастните си го караме по нашенски – у дома, с вълнени чорапи, горещ чай, аспириноподобни /парацетамол и други някакви/.

Аптекарите отново трупат пачки, народът боледува…

Няккъв бивш басист – нй-тъпите в състава са те – се радва,  че нямало да гледа Мангъров вече…

Мангъров е антипатичен на вид, вярно. Но се оказа прав!!!

Не нафуканите генерали, не важните секретари, не някакви главни инспектори, а доцентът разобличи измамата с ковида.

А хората тая година почти не се ваксинираха срещу грипа. Щото бяха уверени – нали са ваксинирани срещу ковид, та…

Оказа се, че фалшивите ваксини ни срещу ковид, ни срещу хрема помагат…

Аз изкарах грипа. Два дена пълен глад /при диабета!/, четири дни с няколко сухара, после с малко чорбичка.

Бебетата се разболяха, сина снахата… Само жената и двете кучета – нашето и на сина, са здрави.

Заглавие: „Нов силно заразен подвариант на омикрон идва от САЩ“…

Не са успели да го вкарат при китайските прилепи?

Очаквахме го…

В същото време светът боледува. От своето си малоумие.

ЗА ЧЕТЕНЕ

Комиксы Херлуфа Бидструпа

Комиксы Херлуфа Бидструпа | Fresher - Лучшее из Рунета за день

НА ЛОВ

… Той сне тихо лъка от рамото, измъкна от колчана подходящата стрела – къса, с голямо острие, опъна тетивата и се прицели. Сръндакът беше на удобно разстояние, полуоткрит зад храста, вдигащ от време на време глава и внимателно оглеждащ се за евентуална опасност…

Тетивата иззвъня, стрелата се заби дълбоко в тялото на животното, което рухна като подрязано дърво…

Е, днес ловът тръгна добре. Остави жените да одерат и разфасоват тялото, погледна нагоре и реши, че има време за още някоя ловна сполука. От кожата на сръндака щеше да ощави материал за нови гащи, но нямаше да е лошо да намери и украса за тях.

ПРЕЗ ВРЕМЕТО

Демек, минах през две години – излязох от 2022 и влязох в 2023…

Ама как минах…

Нещо ме порази. В стомаха и гърлото. Два дни нищо не хапнах! Макар диабетът да изисква поне малко храна през няколко часа. Стомахът ми се опразни, както преди сърдечната операция навремето.

После за четири дни изядох осем сухарчета. С чай.

Люлеех се, подпирах стените, дримих – ни сэн ни просвет…

Бебетата били пък един ден на бутикова детска градина. Оказало се, че са единствените, отишли в четвъртъка. А край тях – четири госпожи, две лелки, готвачка и управителка.

В петък синът ми не ги закарал – дал още един ден почивка на хората.

И така – за Нова година не правих торта – абе, аз прав едва стоях…

Жена ми извъртя всичко необходимо, аз само давах инструкции. Щото мъжете сме големите готвачи, знаем да готвим за кеф. Жените приготвят ядене за храна. И нямат фантазия, а си карат по рецептите…

На посрещането на 2023 година присъствах, но… С чай в ръка…

ЗА ЧЕТЕНЕ

Бидструп карикатуры (26 фото) » Рисунки для срисовки и не только

ТАКАВА МИ ТИ ИСТОРИЯ

На празника се събра – компания мъже, представящи се за момчета-ергени, няколко момичета, мечтаещи за подобни.

На Пешо много му се хареса едното, домакинята  – ярък вид на бивша девойка, нрав на елинска хетера, свободно отношние към алкохола на руска матрона…

Към сутр инта се разотидоха. Е, на Пешо не му се тръгваше и затова прекрачи през обикновената си полусламежливост и я попита може ли да остане – да изпият по едно кафе.

Тя през смях му отказа и вежливо затвори вратата след него…

Два часа по-късно, когато Пешо изтрезняваше с първите новогодишни бири, на вратата се позвъни.