Архив по месеци: февруари 2023

ПОЛУПРОЛЕТ

Половин февруари мина, полупролет настана…

Както винаги по тия земи – нищо не е по правилата, вечно объркване на понятията…

Но такъв е животът – променлив. И объркващ тези, които са свикнали с реда. Както казват тъпанарите, сложили пагони: „Като сте толкова умни, защо не ходите в крак?“ /Козма Прутков/.

Гледам стари филми и откривам неща, които в ония младежки, даже юношески, години съм пропускал.

Например, за същите тези военни, трудно рпазличаващи ляв от десен крак. „Атаката на леката кавалерия“. Скандали, простащини, гонки в казармен стил, жажда за власт…

И напълно идиотската атака на английската кавалерия срещу руската артилерия, довела до фактическото унищожаване на бригадата.

Но благодарение на възхвалителните стихове, както и на трите филма, тази глупост, този разгром се е превърнала във възхвала и триумф в Британия…

Времената уж се ме Хората трудно. Макар че…

хххх

Сега гледам, слушам, чета някои младежи – според мен, които на времето ми бяха смешни със зоологическата си деснотия. Дачков, Карбовски, Волгин… Бяха бесни десни, чак до пенясване.

Сега сами си признават – със самоирония, че са станали леви…

Има и други – твърдокаменни в междуушието. Случайно зърнах Методи Андреев – помните ли, един остърган от интелекта, бясно ограничен човечец, допълзял от Пещера /и пещерата/, застопорил се в София и опитващ се все още да раздава акъл. Бяха го сложили в оная фалшива комисия по досиетата, дето 30 години храни милиционери като шефа си и доносници като бившата журналистка, грозна не само лицево.

В тая група влизат тиквонясали мисирки като Бенатова, Ризова, Цънцарова, какви още бяха мазни водорасли, изявяващи се в „Панорами“, „Битивита, Нови боковизии и къде ли още не. Срещу добро заплащане всеки задник е стока. Акъл не могат да предложат…

хххх

Събраха корупционерите с глупаците. Самовлюбените сектанти от ДайБългария и дребните мошеници от ПП. Сега американците побутват тая групировка към сбор с ОЛГ Герб и фирма ДПС. Съберат ли се – жална му майка на народа…

И хич няма да съжалявам, че децата напускат родината… А какво да правят тук? Освен да изплащат дълговете и кражбите на очертаващата се бандитска държава…

хххх

Някакъм псевдопатриот от ВМРО-то на Дебелака, обясняваше от екрана, че държавата – това сме били ние, гражданите.

И не само тоя дебил – масапропагандисти изкривяват историята и социалния живот.

Държавата е СИСТЕМА, която трябва да служи. На суверена – народ, владетел, хунта.

Система! Не са хората – те са тези, на които демократичната уж държава трябва да служи. Не ние на държавата!

Ние плащаме данъци, тоест – заплатите на държавните СЛУЖИТЕЛИ и нуждите на държавата, за да се грижи за нас…

Елементарно, но от масагодини ни пробутват думите на един чиновник – Кенеди, че трябвало да служим на тях, на чиновниците. Уж на държавата…

хххх

Маниакалщината на Ниновица е на път да унищожи съвсем БСП. Самовлюбена, хитра, но доста глупава женичка – модерен тип на бизнесуомънка. Интересува я само властта – не политиката.

Обърнете внимание – основна цел е борбата с Истанбулската конвенция. Която, впрочем, ЕП поискал ЗАДЪЛЖИТЕЛНО всяка страна в ЕС да ратифицира.

ЗА ЧЕТЕНЕ

Политика и общество" / Херлуф Бидструп (Herluf Bidstrup) :: карикатуры ::  Смешные комиксы (веб-комиксы с юмором и их переводы) / смешные картинки и  другие приколы: комиксы, гиф анимация, видео, лучший интеллектуальный юмор.

Знакомтесь: Херлуф Бидструп

БЕЛИЯТ АНГЕЛ НА СПАСЕНИЕТО

… Хоризонтът отдавна беше изчезнал сред черен дим и мрачна мъгла. Само тук-там се мяркаха зловещите огнени езици на пожарите, отбелязващи догарящите селища. Земята тъмнееше сред руини и страховито стърчащи  скелети на мъртвите гори, зееха разкъсващите плътта на почвата корита на пресъхналите от жегата реки…

Последните хора бяха застинали в ужас и трепетно очакваха гибелта си. По-смелите вече се бяха хвърлили в огньовете или метнали в пропастите, отговорните спасяваха близките си от мъките с меч,, сопа или с тласък в клисурите, фанатиците се молеха в очакване на спасение от небето, стоиците просто гледаха и запомняха ставащото – незнайно защо…

И в този момент върху скалата нещо блесна…

Бял ангел с гордо вдигнати крила, пламенен взор и гръмък глас:

–     Последни хора! Бог ме изпрати да ви спася, защото…

КАКВО СТАВА?

Гледайте в тубата, не можах да се справя…

Оная седмица тръсна в Турция и Сирия.- Хиляди жертви, маса разрушения.

В понеделник и вторник разтресе Румъния. За щастие, не така трагично.

А ние сме между тях. Някой се прицелва?

ххххЗагледах се във филми с Майкъл Кейн. Добре играе – лек аристократизъм, лека ирония, силен дух…

Момче от бедните квартали, усвоило поведението и стила на аристократите…

Искал, борил се, постигнал…

ЗА ЧЕТЕНЕ

ПРОБЛЕМЪТ С ИЗХРАНВАНЕТО НА ЧОВЕЧЕСТВОТО Е РЕШЕН

/

Психология :: 1122# Стимулен материал – Методика за изследване на мисленето  „Последователност на картини (Херлуф ...

Екологически чиста и хуманитарно много мръсна сатира/

Първо предупреждение – извинете, но не е за всеки. Моля възпитаните, интелектуално чисти души, да не четат. Или поне да са с телефона в ръка край тоалетната чиния. Повярвайте – ще ви потрябва…

Второ предупреждение – идеята не е моя, просто доразвих „идеите“ на всякаквите световни, здравни, икономически, свободни и други античовешки организации срещу цивилизацията и човечеството…

СНЯГ И СТУД

Първо заваля. Дъжд. Премина в сняг. На сутринта – сандвич: отдоле лед, отгоре сняг, капак скреж. Пука, поднася, изпързалва…

Истински политик…

Минават коли. По нашенски – очистил няколко квадратни сантиметра отпред, колкото да вижда нещо и кара. Ама не през просото, а по опасната улица. Какво толкова – няма да губи време и сили, другите да се оглеждат.

Малкият син рече, че ще дойде в понеделник. Вместо него – големият. Поредна изненада за майка ву. Аз не се стряскам, бая съм живял, трудно ще се появи нещо ново.

Е, ако срещна честен политик… При това загрижен за хората… Може от изненада и инфаркт да получа…

Ама в тая насока съм сигурен – няма такива…

ЗА ЧЕТЕНЕ

Комиксы Херлуфа Бидструпа

Комиксы Херлуфа Бидструпа

И МАНАСИЙ* НЕ ПОМОГНА

… Войната се затягаше. Битки, сражения, победи и поражения. Но краят не се виждаше…

И тогава се появи ученият. Обясни с простички думи сложното си изделие: машина на времето, можеща да прехвърли тук всеки човек от миналото…

Генералите и политиците бяха единодушни – искат Манасий. Великият воин и пълководец, спечелил всички битки, победил перси, римляни, шумери, японци, армиите на Александър Македонски, Цезар и Наполеон…

Ученият подготви началните данни – епоха, място на живот, очакваната смърт от ръката на съпругата…

И изтегли през безкрайността Манасий. Точно в момента, когато се канеше да хапне вкусната гъбена яхния, приготвена лично от жена му. И я оставиха зяпнала, чудеща се след това внезапно изчезване дали трябва да върне колието на индианския крал, грамадния златен пръстен на Тамерлан, брилянтния пояс от селджуците, украсения с изумруди аборигенски бумеранг… Или просто да счете сделката за реализирана…

ВСЯКО НЕЩО СИ ИМА КРАЙ

Само саламът има два края, казва месарят Кюлц от „Изчезналата миниатюра“ на големия немски писател Ерих Кестнер…

Та и моята седмична почивка свърши. Бях командирован в къщата на малкия син, за да се грижа за една кучка. Няколкомесечен френски булдог.

Направо казано – не обух чорапи, не сложих риза. Климатикът работи, аз се излежавам, онуй скача и от време на време вземе та осере пода. Но на определени места.

Та почиствах лесно. И без телевизор, само с телефона и електронната книга.

Прочетох „Да измъкнеш от примката“ на Бърнард Корнуел. Интересна, много познавателна, но така и не можах да харесам главния герой. Скучен ми е. Правилен, но скучен.

ЗА ЧЕТЕНЕ

Карикатуры Херлуфа Бидструпа

Беше се схванал – пролет, пролет, но зимата още се държеше. Мъгла, влага, сутрешен мраз. Което караше кучетата да се забиват под кожуха му. Е, условно кожух – такъв е бил преди десетина години. Но, когато го намери край контейнера – имаше вид на изглед, както казваше бате Пешо. Опърпана козина, но истинска, все още топлеща…

Такааа…

Утрото настъпваше. Сигнализира и стомахът. Както и кучетата, инстинктивно надигащи се, отръскващи се от съня…

Почеса се. Хм, май трябва довечера да отскочи до бате Пешо. По-късничко така, когато в училището угаснат светлините и може да се мушне под душа, сътворен от голям варел. Е, още на другия ден ще го полазят разни… Но това е нормалният живот – сред природата. Гадинките също искат да живеят. Ако ги добара, обаче… Природен закон… Ако лък избягат – ще се примири…

А засега трябва да помисли за закуската. Четири гърла са…

Разбира се – ще минат край баничарницата. В двете кошчета намираха големи и вкусни парчета от банички, пици, рогчета, кифли. Кучетата отдавна си знаеха – спираха на ъгъла и чакаха човекът да отиде до склада. И баничарите ги бяха гонили, и купувачите негодуваха. Затова търпеливо изчакваха. А той минаваше бързо край кошчетата, грабваше –  почти без да се навежда, каквото успее, после свиваше на другата улица. Там разделяше плячката честно.