Архив по месеци: март 2023

ИДВА НЕДЕЛЯТА

А сетне е понеделник. Единият ден някои ще гласуват, на другия ще се разтягат локуми, сетне политиканите ще пресмятат дивидентит, а нормалните хора ще се чудят как да оцелеят по-безболезнено…

Аз казах мнението си – всеки глас на тия – точно тия! – избори е глас за войната! Коиго и да бъдат „избрани“ – ще ни въвлекат във войната. Неминуемо…

И ще бъдат хвърлени славяните и потомците им /като румънците, които се обявяват за потомци на изчезналите даки – дванадесет века се крили по пещерите и после станали румънци/ срещу славяни.

Славяни… Остатъците от славянското море, навремето заляло Европа. Днес островчета са оцелели в Източна Франция, Северна Германия, Австрия… Някои са избити – най-страшен е примерът с прусите. Славянско племе, унищожено от Тевтонския орден, а земите му и до днес носят старото названия – Прусия.

И, разбира се, славяни като поляците и чехите, които отдавна се отричат от рода си и миналото, покатоличени, духовно смлени от западняците.

А за нас… Потомците на държавнотворните българи и мирните, уседнали, научили се да оцеляват – всякак! – южни славяни…

Различни от буйните и непримирими сърби, да речем…

Сега очакваме какво ще наредят световните господари. Някои даже предварително свалят гащите…

ЗА ЧЕТЕНЕ

10 неизвестных: гениальный карикатурист Херлуф Бидструп – Москва 24,  19.09.2016

ТЕЛЕФОННА ЛЮБОВ

Си, Си, Си,

Си, Си, Си

Си, Си, Си,

нова любов…

Си, Си, Си,

Си, Си, Си,

Си, Си, Си,

нужна любов!

Телефон не ни свързва,

телефон пак мълчи,

ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР

Внезапно блогът изчезна, поиска парола – ми, като не помня?! Но някак си се оправих. А очаквах да не успея и просто да се оттегля. Време е, време…

Навън – шантаво време. Студ със слънце. Подвеждащо…

Не знам как и защо, но левият крак сдаде багажа. Огромен мехур, пукна се. От обувката, ама защо…

Викам си 0- ще ходя на лекар. Пък кучето се зае с раната. Ближе ли, ближе… Десния не поглежда, само ранения крак. И – изчезна всичко.

Дето викат нашенци – като на куче…

Банално, битово, неинтересно и, все пак – интригуващо…

После го ударих на филми и малко четене. Интересни коментари има в интернет, хем човек научава нещо.

ЗА ЧЕТЕНЕ

инок

Картинки херлуф бидструп (40 фото) » Юмор, позитив и много смешных картинок

ОЩЕ  ЙОРДАНА КИСЕЛИЦАТА

Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…

Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехвърлил таман преди да извърши единственото добро дело напоследък, както смяташе Йордана. Но наполовина – умря, ама не остави жилището за нея. Той го строил, родителите му помагали, записал го на тяхно име, а след развода те му го прехвърлиха…

Проклет човек! Не щя да устиска още малко, ами… Един ден си събра чанта с багаж, рече, че му е омръзнало да стиска зъби, та да не я утрепе, и замина…

А какво й има? Всички я харесваха преди. Още в детската градина момчетата се боричкаха кой ще спи на успоредното легълце до нея. Щото беше интересно – какво ти спане… После в училище цяла тълпа обожатели /и не само!/ я съпровождаше. Знаеха, че е добро момиче – самораздаваща се. Пък ако е ударила два коняка…

Заради тая народна любов не можа да завърши СПТУ-то. А беше стабилна ученичка – от първи клас постоянна тройкаджийка. За какво са й разни шестици, за какво са й зубренията? Тя сама всичко знае –  та от някакви си книжки ще се учи…

МАРТЕНСКО ПРЕДПРОЛЕТНО

Затишие у нас… Уж почна избирателната кампания, но политиканите мълчат. Явно подготвят компроматите.

А са и уморени от кампанията, която проведоха в бившото народно уж събрание.

И, може би, са убедени, че с нагласените изменения на избирателния кодекс всичко е уредено. Що да се напъват?

Впрочем, заместилият МишоК шеф на „Информационно обслужване“ беше на инструктаж в САЩ. И се е прибрал – по всяка вероятност – с готовите резултати.

Натам – писал съм. Протоколите влизат при броячите, те ги обобщават… Ама какво НАИСТИНА пренасят от протоколите в обявяваните резултати… Тайна велика ест…

Спокойно, спестете си разходката. Всичко е определено вече…

хххх

Обади ми се един съученик. И казва: „ Търся те като специалист. Ходих на битака, купих се куп книги. Някои по 50 стотинки, други направо взех. Продават книги, после си тръгват и останалите ги забравят. Три пъти ходих, откачиха ми се ръцете. Нали не съм чел навремето – сега компенсирам…“

И започнал с Пенчо Славейков. Препоръчах му да мине при Смирненски, Вапцаров, Ботев, Вазов, а после към Славейков – син, Лилиев, Пеньо Пенев, Дебелянов…

Но го поздравих. На 70, завършил химия готвач, но не си губи времето по кафенета и дрямка. По-добре късно, отколкото още по-късно…

Препоръчах му „Пътека“ на Пеньо Пенев /откъс/, подходящо за нас тия години:

Всеки своя пътека си има,

всяка бърза и търси човека…

И аз имах пътека любима,

и аз някога имах пътека!

Още крачка – и ето го края! –

Извървяна е тя, извървяна…

Какво с мене ще стане, не зная,

но едва ли пак пътник ще стана!

ЗА ЧЕТЕНЕ

Херлуф Бидструп - мастер карикатуры | Artifex.ru

ОЩЕ ОТ МЕМОАРИТЕ

Ботевият поход…

Който не е ходил – няма да разбере. Не, не става дума за показна патриотична проява. Макар в Козлодуй, на Милин камък, в Йолковица, при паметника на Околчица  – нещо особено обхваща човека. Нещо, което не може да се опише. Трябва да се изживее…

1969 година. Училището организира група. Днес почти всеки сам се оправя, тогава ни осигуриха палатки, одеала, храна, вода… Ние имахме само личен багаж в раницата. Трактор с ремарке возеше необходимото, движеше се пред нас, в него трима души от училището, та когато пристигахме – палатките разпънати, храната ни чака.

ИЗМОРИХ СЕ

Нужни са ми три огледа на написаното, за да оправя техническите грешки. А те не са малко – не виждам добре, натискам съседни бутони, обърквам написаното, та понякога не мога да се сетя какво съм казал…

И ми се иска да спра, само че отнейде все се появяват някакви идеи… И сядам да ги запиша.

Ето – отивам в събота да пия чай с бивши ученици в кафенето. Вървя си кротко, преодолявам пътя, сещм се как Мересиев е пълзял, пък аз съм още прав…

И чувам как две жени си приказват за някакъв, дето се самоубил. Защото – едната жена го каза! – жена му била кучка и скитала…

А аз си представям паячка и…

Написах го. Кратко, но защо ми хрумна? Можеше да не мисля…

ЗА ЧЕТЕНЕ

Херлуф Бидструп - Детская художественная школа №1 имени П. П. Чистякова г.  Екатеринбург

10 неизвестных: гениальный карикатурист Херлуф Бидструп – Москва 24,  19.09.2016

ЛОШИЯТ ДЯДО

Нонито – иначе Антония, се разболя. Тате и мама решиха да я изолират. На детската градина пратиха само братчето й Мики – иначе Михаил, а Нонито откараха при баба и дядо.

Нони много се зарадва. Обичаше да гостува там – място за игра достатъчно, кучето Кори симпатично, а без надзора на родителите… Уха, колко неща можеше да измисли…

Само да не беше течащият нос и тази кашлица… Да, и гадните духания в носа и устата с лечебния апарат, отделно хапчетата.

Което можеше да се компенсира с обясненията към баба, че може и без тия лоши действия, че шоколадчето лекува най-добре, че… Изобщо – че Нони сама знае какво да прави, макар да нямаше понятие защо.

Само да не беше тоя дядо… Станал един лош, лош… Преди позволяваше всичко, но напоследък е като страшния дракон от анимационните филмчета. Току види някоя интересна игра и – вземе, че я спре…

Например, прибра дебелото въженце, което Нони зае от Кори. Кучето хапеше единия край, дядо дърпаше другия и се забавляваха. А Нони реши да опита как въженцето лети из въздуха. И улучи една ваза. Не беше тя виновна – вазата се появи внезапно на пътя на въжето.