ИЗБОРИ БЕЗ ИЗБОР

Внезапно блогът изчезна, поиска парола – ми, като не помня?! Но някак си се оправих. А очаквах да не успея и просто да се оттегля. Време е, време…

Навън – шантаво време. Студ със слънце. Подвеждащо…

Не знам как и защо, но левият крак сдаде багажа. Огромен мехур, пукна се. От обувката, ама защо…

Викам си 0- ще ходя на лекар. Пък кучето се зае с раната. Ближе ли, ближе… Десния не поглежда, само ранения крак. И – изчезна всичко.

Дето викат нашенци – като на куче…

Банално, битово, неинтересно и, все пак – интригуващо…

После го ударих на филми и малко четене. Интересни коментари има в интернет, хем човек научава нещо.

Страници: 1 2

ЗА ЧЕТЕНЕ

инок

ОЩЕ  ЙОРДАНА КИСЕЛИЦАТА

Не я харесваха… Ни комшиите, ни бившите познати, ни даже роднините. Синът хич не се сещаше да я види, дъщерята идваше само да огледа апартамента в какво състояние е. С мисълта – колко труд ще й трябва, когато майка й… Меко казоно, го освободи…

Защото апартаментът се водеше неин. Баща й го беше прехвърлил таман преди да извърши единственото добро дело напоследък, както смяташе Йордана. Но наполовина – умря, ама не остави жилището за нея. Той го строил, родителите му помагали, записал го на тяхно име, а след развода те му го прехвърлиха…

Проклет човек! Не щя да устиска още малко, ами… Един ден си събра чанта с багаж, рече, че му е омръзнало да стиска зъби, та да не я утрепе, и замина…

А какво й има? Всички я харесваха преди. Още в детската градина момчетата се боричкаха кой ще спи на успоредното легълце до нея. Щото беше интересно – какво ти спане… После в училище цяла тълпа обожатели /и не само!/ я съпровождаше. Знаеха, че е добро момиче – самораздаваща се. Пък ако е ударила два коняка…

Заради тая народна любов не можа да завърши СПТУ-то. А беше стабилна ученичка – от първи клас постоянна тройкаджийка. За какво са й разни шестици, за какво са й зубренията? Тя сама всичко знае –  та от някакви си книжки ще се учи…

Страници: 1 2