В раздела „За четене“ има два материала относно политиката днес. Най-вече за тарикатлъците на родните политикани и хитростите на разумните българи по отношение исканията да участваме във войната на североизток. Интересни са, не ги включих тук – където може би е мястото им, препоръчвам ви.
Иска ми се да помогна на някои хора в сайта „Откровения“, та направо нарушавам правилата там и пускам коментари, които явно са политически. Малко неудобно ми е, обаче – що първосигнални хорица са се оплескали с укронацизъм и евроатлантически идионизъм… Даже драскат несръчни стихоплетства за „украинските герои“… Е, с име Юри няма как един оцеляващ човечец да не е русофоб – враг на народа си, демонстриращ здраво подчинение с хванати палци на краката…
Другото, на което отдавна не се учудвам, е наглостта на слепците. Мразят Русия – защото така е полезно в днешната мръсна каша.
Вече не споря с идиоти, тнърдящи, че руснаците навремето са ни поробили. Да, да – дошли през Дунава 18787 година и ни поробили. Искали били да вземат Проливите, не нас да освобождават…
Конфуция: „Не е важно котката да е черна или бяла, важното е да лови мишки“.
genek 